Мрежата от гигантски каньони на Марс, които астрономите от XIX век грешно са взели за „канали на марсианци“, са били породени от гигантски подземни реки, възникнали преди 3,2 млрд. години на неговото дъно.
Това става ясно от статия, публикувана в сп. Scientific Reports.
„Изяснихме, че утаечните скали, натрупвали се на дъното на океаните на Марс в най-ранните етапи от тяхното съществуване, може да са погребали под себе си огромни запаси вода от повърхността на планетата. Това събитие само по себе си може да е послужило като причина за това, защо Марс се е превърнал в ледена пустиня.
Възможно е в тези наноси, част от които сега излизат на повърхността, да се съхранили следи от среда, способна да поддържа живот“, казва Алексис Родригез (Alexis Rodriguez) от Планетологичния институт в Тусон (САЩ).
Част от прочутите марсиански канали и заобикалящите ги кратери. © Rodriguez et al./Scientific Reports 2015
Както обяснява Родригез, в последните няколко десетилетия учените смятали, въз основа на събраните от космическите апарати от серията „Викинг“, че прочутите канали на повърхността на Марс са възникнали в резултат на топенето на южната полярна шапка на Червената планета и появата на временни реки, чиито корита са прокопали мрежа от множество дълбоки и широки каньони по цялата повърхност.
Авторите на статията се усъмнили в това тъй като много канали са разположени далече от южния полюс и техният модел на някои места изобщо не съответства на това, как трябва да тече водата след топене на полярната шапка. Освен това повечето канали са в северното полукълбо на Марс, на много голямо разстояние от южния полюс.
Родригез и колегите му се опитали да открият отговор на тази загадка, изучавайки снимки на каналите на северната равнина Хрис, в долините Маринър и някои други региони на Марс, които били изучени от сондата MRO.
Изучавайки структурата на каналите, тяхното разположение, количеството и устройството на кратерите до тях, учените разкрили две необичайни неща. Първо, каналите на различни равнини са образувани от различни източници и не са свързани помежду си. Второ, те са разположени в околностите на тези части от равнините, които в далечното минало са представлявали дъно на океан.
Това навело учените на мисълта, че в най-дълбоките слоеве, струпали се на дъното на океана, може да се крие замръзнала вода, попаднала там в далечното минало, когато на Марс е било топло и е имал плътна атмосфера.
Учените проверили тази идея, изучавайки структурата на кратерите в околностите на подобни падини. Както се оказало, около тях се съдържат много вдлъбнатини, запълнени с реголит и други утаечни скали. Това говори, че марсианските равнини действително съдържат огромно количество утаечни океански породи.
Кратерът Източник, където учените открили следи от неотдавнашни потоци вода. © NASA/ JPL/University of Arizona
Тези породи, съдейки по възрастта на кратерите, са започнали да се струпват на дъното на океаните на Марс преди около 3,65 милиона години. Скоро след това океаните или са се изпарили в Космоса, или са „изтекли“ в тези запълнени с камъни каньони и Марс е придобил почти съвременен вид.
След около 450 милиона години част от тези запаси вода, благодарение на усилена геоложка активност, се е разтопила и е образувала подземни реки, които постепенно са се изкачвали към повърхността, където водата се е изпарила или се е превръщала в лед.
Общият обем работа, която е запълнила тези реки за цялото време на тяхното недълго съществуване, е бил много голям – той 12 пъти е превишавал количеството вода, което днес се съдържа в езерото Байкал – най-обемния сладководен водоем на Земята. Течението на тези реки и изчезването на големи запаси лед от тези подземни хранилища е било това, което е породило прочутите канали на „марсианци“, заключават учените.
