По време на строителството на пирамидите река Нил е била разширена, за да се доставя всичко необходимо по реката.
Останки от шумно пристанище и казарми за моряци или военни части са открити около пирамидите в Гиза. Те са използвани по време на строителството на пирамидите, тоест приблизително преди 4500 години.
Казармите са открити в градче около пирамидите, датирано от времето на фараон Менкаура, който построил последната пирамида в Гиза. Басейнът, който може да е бил част от пристанището, е открит в град, разположен до паметника, посветен на царица Хенткаус (възможно е тя да е била дъщеря на Менкаура).
Американският археолог Марк Ленър, директор на общността на изследователите на Древен Египет Ancient Egypt Research Associates (AERA), отбелязва, че Гиза очевидно е била процъфтяващо пристанище. Басейнът се намира само на километър от близката река Нил. Въпросният басейн може да е бил „разширение на пристанището или бреговата линия“, заявил Ленър на симпозиум в Торонто, проведен от Обществото по изучаване на египетските старини.
Според специалиста неговият екип е открил в Гиза и останки от дървени въглища, които някога са били кедър, хвойна, бор и дъб (всички тези дървета растат в източната част на Средиземноморието, наречена Левант). Освен това отдавна е известно, че в Гиза е доставян гранит от Асуан, разположен на южната граница на Древен Египет.
„Гиза е била важно пристанище за три поколения – Хеопс, Хафра и Менкаура“, заключава Ленър.
Щом има пристанище, има и моряци. Археолозите открили в града свидетелства, че в дълги сгради-галерии е била разполагана войска, която вероятно е вземала участие в походите към Левант и охраняваща високопоставени лица по време на техните визити в Гиза. Галериите са били високи около 7 метра и дълги около 34,5 м. Преди те били смятани за домове на строителите на пирамидите, но останките от дървените въглища сочат, че там е горено дърво от Левант. Какво може да правят леванските кедри в бараките на прости работници?
Тази реконструкция на „галериите“ се отнася към времето, когато се смятало, че там са живели работниците.
В гробниците на високопоставени чиновници и в храмовете, съпътстващи пирамидите, са изобразени войници, обозначени с дума, която може да се преведе като „поддръжка“ или „охрана“. Галериите можели да поберат по около 40 души, тоест вероятно по едно подразделение от елитните войски, които са пътешествали по реката заедно с господарите.
Съмненията, че това са били казарми, се засилили през 2012 година, когато археолозите открили счупена бедрена кост на хипопотам. В Древен Египет животните излизали нощем от водата и разоравали посевите и в борбата срещу тях била въвлечена армията. Съществувал обред, в който уловеното и вързано животно било убивано с харпуни, след което било изяждано от цялата „компания“.
Разбира се, войниците невинаги получавали най-добрата храна, така че месото от хипопотама (което всъщност било много вкусно), вероятно е смятано за деликатес след козето и агнешкото, както и след костните риби от река Нил.
Добре, но къде тогава са живели строителите на пирамидите? Ленър смята, че върху самите пирамиди, тоест на строителните скелета, както и под прости навеси. Техни останки следва да се търсят по сметищата. През 2004 година археолозите разкопали купчина боклуци от северната страна на Великата пирамида и макар че не открили остатъци от техни бараки, намерили кости от изядени животни, парчета от тъкани и въжета, от дървесина, части от чукове и други вещи, които имали отношение към работата.
