Всяка база на Марс на първо място ще има нужда от строителен материал. Невъзможно ще бъде той да се изпрати от Земята, освен нещо съвсем леко, от рода на надуваема конструкция, както мечтаеше НАСА през 80-те години на миналия век. Но на Марс и с това ще има проблеми заради гравитацията (една трета от земната) и праховите бури.
Синтетичните биолози от университета „Браун” и Станфордския университет в САЩ смятат, че на Марс може да се изпратят бактерии, които да строят. Те използвали гени на ешерихия коли (E. Сoli) за „ъпгрейд” на генома на цианобактерии от рода Anabaena. Този вид според тях е интересен за колонизация на Марс, тъй като е способен да изработва вещества, необходими на космонавтите, които ще използват само „природните ресурси” на планетата – въглероден диоксид и азот.
Лабораторни тестове потвърдили, че Anabaena може да лесно да се адаптира в условията на Марс при наличието на минимална защита от ултравиолетово излъчване (дори слой прах). Вярно, бактерията е прекалено „жадна” – голяма част от енергията, която получава от анаеробния си метаболизъм, тя използва за собствени нужди и по-малка – за производството на захари. Използвайки тази част от генома на E. сoli, която отговаря за синтеза на захари, изследователите успели да демонстрират значителна продуктивност на цианобактериите – на нейна база дори успели да хранят други бактерии.
Същите изследователи се опитали да използват генномодифицирани бактерии за снабдяване на хора в марсиански условия – като строителен материал. За това подходяща била Sporosarcina pasteurii, която използва урина за производството на амоняк. Нейната околна среда става достатъчно алкална за образуването на естествени цименти на базата на калциев карбонат.
По такъв начин продуктите на отделителната система на космонавтите може да се използват за производство на материал, чрез който да се строи с марсиански грунт. От полученото бетоноподобно вещество може да се изработят тухли.
За тестване на изследванията си учените провели експеримент по слепване на насипен материал, а резултатът бил здрав на натиск и подобен на бетона. Двуседмичната биоциментация на образци породи, подобни на известните на Марс, донесла положителен резултат.
Впрочем учените смятат, че преди всичко е необходимо да се убедят в отсъствието на собствен бактериален живот на Червената планета и чак тогава да се внедряват земни бактерии в марсианската почва. И разбира се, „строителните технологии” първо да бъдат изпитани в хода на автоматични мисии.
Източник: NewScientist
Снимка: © NASA
