Първата нива с генномодифицирана пшеница, която трябвало да изпуска тревожни феромони за пъдене на насекомите вредители, се оказало неефективно.
За това съобщават разочарованите изследователи от опитната станция Ротамстед във Великобритания.
Да поясним същността на технологията на тази ГМО пшеница. Биолозите знаят, че листните въшки могат да вредят на пшеницата по различен начин – някои видове отделят токсини, които допринасят за увяхването на листата, други разпространяват разрушаващи растенията вируси.
При това някои хищни насекоми, например паразитиращите оси, нерядко ловуват въшките и снасят в телата на вредителите яйца (които в крайна сметка ги убиват). При нападението на осите въшките отделят специфичен химичен сигнал, който служи за предупреждение на другите за опасност. Това съединение впрочем привлича и други оси, които си търсят жертви.
Когато специалистите „научили“ пшеницата да изпуска същите сигнални феромони, резултатите били доста многообещаващи. В хода на лабораторни експерименти с генномодифицирани растения нашествията на вредните въшки било предотвратено. Ако и полевите изпитания се окажели успешни, селскостопанските култури можело да се отглеждат с използването на по-малко токсични инсектициди, които са вредни както за човека, така и например за пчелите.
Генномодифицираната пшеница в Ротамстед. © Rothamsted Research
„Полевите изпитания донесоха само разочарования – нямаше никакво съществено снижаване на количеството въшки – коментира Тоби Брус (Toby Bruce), химичен еколог. – Това е печално.“
Полевите изпитания започнали през 2012 година. Още тогава те привлекли вниманието на медиите, тъй като противниците на ГМО започнали да организират протестни акции около опитната станция и обещали да унищожат реколтата. Заплахите на протестиращите така и не се осъществели, но за охрана на нивата били отделени допълнителни 1,8 милиона лири (като стойността на самото изпитание била около 732 000 лири).
По време на полевите изпитания въшките били толкова много, че се наложило учените да пръскат ГМО пшеницата с пестициди. В сравнение с контролната реколта пшеница генномодифицираната култура не показала по-висока добивност.
След протестната акция на противниците на ГМО охраната на нивата била засилена.
„И все пак не смятаме да се отказваме от идеята за използване на феромони като цяло – казва съавторът на изследването Джон Пикет (John Pickett). – Има основания да смятаме, че ако се изменят условията на полевите изпитания, то и резултатите ще станат по-добри.“
Франсоа Верхеген (François Verheggen), експерт по феромоните на насекомите и борбата с вредителите от Лиежкия университет в Белгия, смята, че няма нищо чудно, че високите нива на тревожни феромони привлича хищните насекоми, които се хранят с въшки. Достатъчна концентрация на феромоните се постига чак 71 дни след като пшеницата порасне, а преди това културата остава беззащитна. Освен това, тъй като пшеницата изпуска феромони постоянно, въшките просто може да са свикнали с този сигнал.
Изследователите планират да проверят въздействието на феромоните върху насекоми, а също да изследват добивността в областите, където се наблюдава най-висока концентрация на паразитни оси.
Отчетът на учените е публикуван в изданието Scientific Reports.
