Поне две трети от въглерода на Земята може да е във вътрешното ядро, което го прави най-големият въглероден резервоар на планетата.
Или поне така показва нов модел, който дори привържениците му наричат „провокационен“ и „спекулативен“.
В статия учените от Мичиганския университет и техни колеги смятат, че железният карбид Fe7C3 е подходящ за обяснение на показателите плътност и скорост на звука във вътрешното ядро на Земята при съответни условия.
Ако моделът се окаже верен, той ще помогне да се решат няколко спорни наблюдения, които са поставили в задънена улица учените от много десетилетия.
„Въглеродният модел на вътрешното ядро се съгласува с днешните космикохимични, геохимични и петроложки ограничения, но се явява провокационна и спекулативна хипотеза, която се нуждае от бъдещи експерименти – пише Джи Лий, доцент от катедрата по науки за Земята и околната среда в Мичиганския университет. – Ако тестовете потвърдят теорията, моделът предполага, че поне две трети от земния въглерод са скрити в централната област на планетата, което я прави най-големия резервоар на въглерод на Земята.“
В момента се смята, че ядрото на Земята се състои от кристално желязо, легирано от малко количество никел и някои леки елементи. И все пак сеизмичните вълни (S вълни), които преминават през вътрешното ядро, набират два пъти по-малка скорост, отколкото се очаква при условие на богати на желязо сплави при съответно налягане.
Някои учени свързват скоростта на S вълните с наличието на течност, поставяйки под въпрос стабилността на вътрешното ядро. В последните години за обясняване на дефицита на плътност на земното ядро се предлага и присъствието на други леки елементи, включително сяра, въглерод, силиций, кислород и водород.
Железният карбид наскоро стана водещ кандидат в компонентите на вътрешното ядро. В изследването, публикувано в сп. в PNAS, учените заключават, че наличието на железен карбид може да обясни аномално бавните S вълни, отстранявайки по такъв начин необходимостта от частично топене.
„Този модел влиза в противоречие с традиционните възгледи, че Земята е бедна на въглерод, а също поставя под въпрос нашето разбиране за акрецията на Земята и нейната диференциация“, пишат авторите.
