Гореща точка: за какво се спори в Южнокитайско море?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

SCM
Мегавселена
  • 13 юли 2016 г. в 11:59 Последна промяна:
    13 юли 2016 г. в 12:00

За какво става дума в споровете за водите на Южнокитайско море – за острови или не? Въпросът звучи банално. Отговорът обаче, може да има голямо въздействие. Важно е, защото конфликтът между Китай, Филипините, Виетнам и Малайзия е потенциално най-острият на планетата към днешна дата.

По въпроса трябваше да се произнася съдебен състав от Международния съд в Хага. Съдиите трябваше да вземат страна по тлеещия от години конфликт в Южна Азия.

Преговорите по въпроса се водиха от 2013 г. при закрити врата. Филипините възбудиха съдебното производство с обвинение срещу Китай, че нарушава икономическата й зона. Китай от своя страна бойкотира преговорите от самото начало.

За какво точно спорят?

Китай претендира за контрол над около 80% от Южнокитайско море. Територията се простира от Китай до Малайзия, Филипините и Виетнам, ограничена от дефинираната от Китай „линия на деветте пункта“. Един от най-важните международни търговски маршрути минава през района, който освен това разполага и с огромни запаси от риба. Предполага се, че на дъното има огромни залежи от газ и петрол. Пекин претендира за острови, намиращr се в средата на сектора и строи военни пристанища, самолетни писти и позиционира ракетни установки. Другите страни в региона също претендират за островите, а някои от тях са близки съюзници на САЩ, което нагнетява допълнително напрежението.

Доколко жалбата към Съда в Хага е законово обоснована?

В основата на жалбата е Договорът за морското право на ООН. Той е ратифициран от 165 държави – сред тях също и Китай, както и Филипините. Съединените щати обаче на са ратифицирали договора. По силата на този договор държавите имат право на териториална претенция върху акватория от 12 морски мили (22,2 км) от сушата плюс допълнителни 200 морски мили (370 км) “изключителна икономическа зона”. Юридическият проблем идва оттам, че териториалните претенции могат да включват острови, но не и скали или други възвишения.

За какво ставаше дума на преговорите?

Филипините сезираха Съда след като изгубиха контрола над богатия на риба риф Скарбъроу Шол (Scarborough Shoal) в полза на китайската марина. Филипините бяха подкрепени от Виетнам. В жалбата ставаше дума за това, дали оспорваните формирования в региона действително са острови или не. Китай твърди, че са острови, за да може да претендира за изключителна морска зона. Филипините твърдят, че става дума само за скали, от които не може да произтича претенция за териториални води или икономическа зона. Правителството на Филипините се надява на положителна развръзка в делото, защото регионът всъщност попада в нейната изключителна зона от 200 морски мили. Манила упрекна Пекин, че с риболовните си методи разрушава кораловите рифове по крайбрежието на Филипините. Спорна е и претенцията на Китай за разположения на юг сектор Спратли (Spratly), за който претендират още всички в регина – освен Филипините и Виетнам, също Малайзия, Тайван и Бруней.

Каква е позицията на Китай?

От гледната точка на Китай морското право по Договора на ООН не е приложимо, затова от самото начало Пекин е обявил, че ще игнорира съдебното решение. Позицията се свежда до следното: „по въпроси, свързани с териториални спорове и морската граница – без посредничество на трети страни“. Единственият документ, предоставен на Съда в Хага от китайска страна се позовава на исторически права: „Китай е активен в Южнокитайско море от повече от 2000 години. Китай е първата страна, открила района и дала му име. Освен това е първата страна, предявила валидна претенция за този регион.“ Китай и Филипините са се споразумели да изчистят въпроса в двустранни преговори, по тази причина намесата на Съда в Хага е ненужна.

В действителност става дума за стратегически съображения. Китай се смята заобиколен от две островни вериги. Едната тръгва от Япония, минава през Филипините и стига до Индонезия, другата – от Алеутските острови (край бреговете на Аляска) до Гуам (Марианските о-ви). Тези територии са или свързани със Съединените щати, или са директно част от Америка (като Гуам).

Какво казаха съдиите?

Съдиите от Хага дадоха до много голяма степен право на Филипините. Според тях, Китай няма основание да предявява исторически права върху природните ресурси на морския район. (The Tribunal concluded that there was no legal basis for China to claim historic rights to resources within the sea areas falling within the ‘nine-dash line’. )

Окупираните рифове всъщност не са острови, а ниски възвишения, едва подаващи се над водата, следователно Китай е накърнил зоната на Филипините при Скарбъроу Шол. Това означава също, че островите Спратли не са част от ексклузивната икономическа зона на Пекин. На кого точно принадлежат обаче, съдиите не отсъдиха.

Съдиите също дадоха право на Филипините по въпроса за унищожаването на околната среда (кораловите рифове) от страна на Китай. По силата на това решение Пекин няма право да сондира за нефт и газ в близост до Рийд Банк.

Какви последствия ще има това решение и какви са реакциите?

Присъдата е обвързваща. Съдът обаче почти няма възможности да наложи изпълнението й. Не може нито да използва военна сила, нито да наложи санкции. Какво предстои зависи до голяма степен от това, как ще постъпи Манила в резултат на съдебното решение. Там от юли управлява новият президент Родриго Дутерте, който за разлика от своя предшественик има по-мека позиция по отношение на Китай. „Не сме готови да влезем във война. Война е мръсна дума“, обяви Дутерте още преди присъдата от Хага и даде сигнал, че е готов на разговори с Пекин. Първата реакция по същество след присъдата дойде от министерството на външните работи на Филипините, в която се казва, че засегнатите страни трябва да преговарят.

Китай обяви присъдата за нищожна и незначеща нищо. Решението нито ще бъде припознато, нито прието, заяви Пекин. Според външното министерство в Китай, териториалният суверенитет на страната и водните граници в Южнокитайско море при никакви обстоятелства не могат да бъдат поставяни под въпрос. Президентът Си Дзинпин беше категоричен, че страната няма да приеме преговори на базата на съдебното решение от Хага. Китай винаги е бил „пазител на международното право“ и е за „честността и справедливостта“, каза още той. Пекин винаги щял да се придържа към мирното развитие…

Правителството в Япония заяви, че решението на Съда в Хага е окончателно и правно обвързващо. Всички засегнати, според Япония, са длъжни да се съобразят с него.

Тайван обяви, че не приема присъдата от Хага.

Колко е голяма опасността от война?

Експерти по темата смятат, че след съдебното решение Китай ще продължи да разширява военното си присъствие в района – конкретни потвърждения на това засега няма. Решението обаче може да има последствия за и без това натегнатите отношения между световните сили Китай и САЩ. Съединените щати засилиха военното си присъствие в района, заради близките връзки с Филипините. От години там се случват инциденти, при които китайски и американски кораби и самолети се приближават на критично разстояние едни от други.

Китайски държавни медии многократно предупреждават Вашингтон да не превръща региона в „буре с барут“. Не трябвало да се подценява готовността на Пекин да защитава претенциите си в района.

Инцидентите обаче продължават и не засягат само Филипините. Преди броени дни виетнамски рибарски кораб беше потопен от китайски военни в района на Парацелските острови, които са оспорвани от двете страни. Китайските военни дори възпрепятствали спасяването на моряците.

Източник: SPIEGEL ONLINE

Категории на статиите:
Фокус

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори