Повече от 20 години наблюдения на пулсар сочат, че силата на притеглянето работи по еднакъв начин за всички ъгълчета на Вселената.
Това значително улеснява изучаването на най-далечните галактики и първите епохи от живота на Вселената след Големия взрив, се казва в статия, публикувана в сп. Astrophysical Journal.
„Гравитацията се явява тази сила, която събира ведно и задържа на място звезди, планети и галактики. И макар че на нас на Земята ни се струва, че тази сила се явява постоянна и еднаква навсякъде, наши колеги изказваха теории, че гравитацията може да се променя с течение на времето или че тя може да съвсем различна в други ъгълчета на Вселената“, казва Скот Рансъм (Scott Ransom) от Националната радиоастрономическа обсерватория в Шарлотсвил (САЩ).
Рансъм и колегите му установили, че подобни предположения за локалния характер на гравитацията по-скоро са неверни, като наблюдавали пулсара PSR J1713+0747, разположен на 3700 светлинни години от Земята в съзвездие Змиеносец.
Този пулсар не живее сам в Космоса, а в компанията на неголямо бяло джудже, около което той извършва един оборот за 68 дни. Въртейки се един около друг, джуджето и пулсарът губят енергия, изработвайки така наречените гравитационни вълни, и постепенно се сближават.
В случая с PSR J1713+0747 този процес е много бавен поради голямото разстояние между тези „бивши звезди“. Това позволило на астрофизиците много точно да измерят техните маси, а също така да разберат как се е изменило разстоянието между пулсара и Земята за изминалите две десетилетия, и да оценят доколко се е съкратило времето, което пулсарът губи за едно завъртане около джуджето.
Екипът на Рансъм използвал тези данни за изчисляване на прочутата гравитационна константа G, използвана от времената на Исак Нютон за изчисляване на силата на привличане между два предмета.
Както се оказало, стойността на тази константа в околностите на PSR J1713+0747 не се отличава от земната G и дори ако се пренесе този обект в противоположния край на Вселената, тя пак ще остана същата. Средно силата на гравитацията се променя 31 пъти по-бавно, отколкото расте Вселената, което позволява да се говори, че тя е постоянна и всеобща за всички нейни ъгълчета.
Потвърждението на еднаквия характер на гравитацията за цялата Вселена значително опростява разнообразието от теории, които са изложени за последното столетие за обясняване на природата на силата на привличането.
Както се надява Рансъм, бъдещите наблюдения на системи от пулсари и други звезди ще помогнат да се разкрие нейната същност и да се обясни защо учените все още не могат да „сватосат“ квантовата механика и гравитационните взаимодействия.
