Грешите, мистър Айнщайн, етерът съществува!

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Този ръкопис ми беше даден от  един познат, който бил в САЩ и от една разпродажба в Ню-Йорк си купил стара пожарникарска каска.

Вътре в каската, явно в качеството на подплата, лежала стара тетрадка. Тетрадката била с тънки обгорели корици и от нея дъхало на плесен. Пожълтелите ѝ листи били изписани с оцветено от времето мастило. На някои места мастилото толкова силно се е оцветило, че буквите едва се разпознавали на пожълтялата хартия.

На места големи участъци от текста били абсолютно повредени от вода и представлявали светли мастилени петна. Освен това краищата на всички листи били обгорели и някои думи изчезнали безвъзвратно.

От превода веднага разбрах, че ръкописът принадлежи на известния изобретател Никола Тесла, който е живял и работил в САЩ. Много труд ми костваше да обработя преведения текст – който е работил с компютърен преводач, той ще ме разбере. Много проблеми идваха от изгубените думи и изречения. Така и не разбрах и много дребни, но може би много важни детайли от ръкописа.

Надявам се, че този ръкопис ще разкрие пред вас някои загадки от историята и мирозданието:

Вие грешите, мистър Айнщайн, етерът съществува!

Сега мнозина говорят за теорията на Айнщайн. Този млад човек доказва, че няма никакъв етер и мнозина се съгласяват с него. Но според мен това е грешка.

Противниците на етера, в качеството на доказателство се позовават на експериментите на Майкелсън–Морли, които се опитвали да наблюдават движението на Земята относно неподвижния етер. Техните експерименти са завършили с неуспех, но това още не значи, че няма етер. Аз в своите работи винаги съм се опирал на съществуването на механичния етер и затова постигнах определени успехи.

[По-често от другите Тесла е критикувал твърденията на Айнщайн относно изкривяването на пространството, тъй като е смятал, че това нарушава принципа на действието и противодействието. „Ако в резултат на огромни гравитационни полета се образува закръгленост на пространството, то поради противодействието то би трябвало да се изправи.“ Но липсата на елементарна логика не смущава привържениците на теорията на ОТО.( Ред.)]

Какво представлява етерът и защо е толкова трудно да се наблюдава?

Дълго мислих върху този въпрос и ето до какъв извод стигнах: Известно е, че колкото веществото е по-плътно, толкова е по-висока скоростта на разпространяването на вълни в него. Сравнявайки скоростта на звука във въздух със скоростта на светлината, стигнах до извода, че плътността на етера е няколко пъти по-голяма от плътността на въздуха.

Но етерът е електронеутрален и затова много слабо взаимодейства с нашия материален свят, при това плътността на веществата, на материалния свят, е нищожна в сравнение с плътността на етера. Не етерът е безплътен, а нашият материален свят е безплътен за етера.

Независимо от слабото взаимодействие ние все пак усещаме присъствието на етера. Пример за такова взаимодействие се проявява при гравитацията, както и при рязко ускоряване или спиране. Мисля, че звездите, планетите и целият ни свят са възникнали от етера, когато по някакви причини част от него е станала по-малко плътна.

Това може да се сравни с образуването на мехури въздух във вода, макар че сравнението е много приблизително. Свивайки нашия свят от всички страни, етерът се опитва да се върне в първоначалното си състояние, а вътрешният електрически заряд във веществото препятства това. С течение на времето, изгубвайки вътрешния си заряд, светът ни ще бъде свит от етера и ще се превърне в етер.

От етера е излязъл и в етер ще се превърне

Всяко материално тяло, било то Слънцето или най-малката частица, представлява област на понижено налягане в етера. Затова етерът не може да остане неподвижен около материалните тела. Изхождайки от това, може да се обясни защо експериментът на Майкелсън–Морли е нямал резултат.

За да разберем това, ще пренесем експеримента им във водна среда. Опитайте се да забележите движението на водата относно лодка. Няма да видите никакво движение, тъй като скоростта на движение на лодката ще е равна на скоростта на движение на водата. Ако във въображението си замените лодката със Земята, а водовъртежа – с етерен смерч, въртящ се около Слънцето, ще разберете защо експеримента на Майкелсън–Морли е бил неуспешен.

В изследванията си винаги се придържам към принципа, че всички явления в природата, в която и среда да се случват, винаги се проявяват еднакво. Вълни има във водата, във въздуха… а радиовълните и светлината са вълни в етера. Твърдението на Айнщайн, че етерът не съществува, е погрешно.

Трудно е да си представим, че радиовълните съществуват, а етерът – физическата среда, която ги пренася – не. Айнщайн се опитва да обясни движението на светлината в отсъствие на етер с квантовата хипотеза на Планк. Интересно, а как Айнщайн ще може да обясни кълбовидната мълния без съществуването на етера?

Айнщайн казва, че няма етер, а самият той фактически доказва съществуването му

Да вземем поне скоростта на светлината. Айнщайн заявява, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на движение на източника на светлина. И това е вярно. Но това правило може да съществува само когато източникът на светлина е в определена физическа среда (етер), която със свойствата си ограничава скоростта на светлината. Веществото на етера ограничава скоростта на светлината така, както веществото на въздуха ограничава скоростта на звука. Ако нямаше етер, то скоростта на светлината силно би зависила от скоростта на движението на нейния източник.

Когато разбрах какво представлява етерът, започнах да правя аналогии между явленията във вода, въздух и етер. И тогава се случи нещо, което много помогна на изследванията ми. Веднъж се загледах как един моряк пушеше лулата си. Той изпускаше от устата си дим на малки колелца. Преди да се разрушат, колелцата тютюнев дим прелитаха доста значително разстояние.

После изследвах това явление във вода. Взех метална кутия и от едната ѝ страна изрязах малък отвор, а от другата страна опънах тънка кожа. Налях в кутията малко мастило и я пуснах в басейн с вода. Когато рязко почуквах с пръсти по кожата, от кутията излитаха мастилени колелца, които пресичаха целия басейн и достигайки стената му, се разрушаваха, предизвиквайки значителни трептения на водата покрай стената на басейна.

„Ами че това е предаване на енергия…“

възкликнах аз.

Това беше като озарение – изведнъж разбрах какво представлява кълбовидната мълния и как се предава енергия без проводници на далечно разстояние.

Опирайки се на тези изследвания, създадох генератор, който генерира етерни вихрови колелца, които нарекох етерни вихрови обекти. Това беше победа. Бях в еуфория. Струваше ми се, че мога всичко. Направих множество обещания, без да съм изследвал докрай това явление, и жестоко заплатих за това. Престанаха да ми дават пари за изследванията ми и най-страшното – престанаха да ми вярват.

Еуфорията се превърна в дълбока депресия и тогава се реших на своя безумен експеримент.

Тайната на моето изобретение ще умре заедно с мен

След неуспехите си станах по-сдържан в обещанията си… работейки с етерните вихрови обекти, разбрах, че те се държат не точно така, както мислех преди.

Изясни се, че при преминаването на вихрови обекти в близост до метални предмети те губеха енергията си и се разрушаваха, понякога с взрив. Дълбоките слоеве на атмосферата поглъщаха енергията им също толкова силно, колкото и метала. Затова можех да предавам енергия само на малки разстояния.

Тогава насочих вниманието си към Луната. Ако изпратя етерните вихрови обекти към Луната, то те, отразявайки се в нейното електрическо поле, ще се върнат обратно на Земята на значително разстояние от предавателя. Тъй като ъгълът на падане е равен на ъгъла на отражение, то енергия ще може да бъде предавана на много голямо разстояние, даже от другата страна на Земята.

Проведох няколко експеримента, изпращайки енергия към Луната. В хода на тези експерименти се изясни, че Земята е обгърната от електрическо поле. Това поле разрушаваше слабите вихрови обекти, но етерните вихрови обекти с голяма енергия преминаваха през електрическото поле на Земята и излизаха в междупланетното пространство.

И тук ми хрумна, че ако мога да създам резонансна система между Земята и Луната, то предавателят може да е с много малка мощност, но от тази система да се извлича много голяма енергия.

Пресмятайки каква енергия мога да извлека, аз се удивих. От сметките излизаше, че извлечената от тази система енергия би стигнала за пълното разрушаване на един голям град. Тогава за първи път разбрах, че моята система може да бъде опасна за човечеството. Но въпреки това много ми се искаше да опитам. Тайно от всички започнах щателна подготовка за безумния си експеримент.

Преди всичко трябваше да избера мястото на експеримента. За целта най-много подхождаше Арктика. Там нямаше хора и на никого не бих навредил. Но сметките показаха, че при сегашното положение на Луната етерният вихров обект може да удари по Сибир, а там може би живеят хора. Отидох в библиотеката и започнах да изучавам информацията за Сибир. Тя беше малко, но все пак разбрах, че в Сибир почти няма население.

[Както смята Oliver Nichelson, през 1908 година общественото внимание било привлечено от експедицията на Пери към Северния полюс и трудно бих могъл да измисля най-удачното време за демонстриране на системата си за предаване на енергия. Северният полюс лежи на линия, съединяваща Shoreham, Long Island и Тунгуската област. Този път минава близо до Alert на Ellesmere Остров, където Пери прекарал зимата. Необитаваната област между Alert и Северния полюс би могла да бъде използвана като цел за изпитателния пуск на безпроводниковата предавателна система. Oliver смята, че Тесла просто е сбъркал, приемайки погрешни координати.J

От друга страна, има запазени архивни документи от първа половина на 1908-а, които регистрират множество посещения на Тесла в библиотеката на конгреса на САЩ със запитване и уточнения за карти на Източен Сибир (Ред.)]

Трябваше да запазя експеримента си в дълбока тайна, иначе последствията за мен и за цялото човечество биха могли да се окажат много неприятни. Винаги ме мъчи един и същи въпрос –

откритията ми ще бъдат ли за благото на хората?

Нали отдавна е ясно, че всички изобретения са използвани от хората за изтребване на себеподобните си. За запазване на тайната ми много помогна това, че голяма част от оборудването в лабораторията ми беше демонтирано. Обаче можах да запазя това, което ми беше нужно за експеримента.

От това оборудване успях насаме да сглобя нов предавател и да го включа към излъчвателя. Експеримент с такова количество енергия би могъл да е много опасен. Ако сгреша в изчисленията си, тогава енергията на етерния вихров обект ще удари в обратната посока. Затова аз се намирах не в лабораторията си, а на две мили от нея. Работата на установката ми се управляваше от часовников механизъм.

Принципът на експеримента беше много прост. За да се разбере по-добре този принцип, трябваше първо да е ясно какво представляват етерният вихров обект и кълбовидната мълния. По принцип те са едно и също нещо. Разликата е само в това, че кълбовидната мълния е етерен вихров обект, който може да се види.

Видимостта на кълбовидната мълния се осигурява от големия електричен заряд. Това може да се сравни с боядисаните с мастило водни колелца от експеримента ми в басейна. Преминавайки през електростатично поле, етерният вихров обект улавя неговите заредени частици, които и предизвикват светенето на кълбовидната мълния.

За да създам резонансна система Земя–Луна, трябваше да създам голяма концентрация на заредени частици между Земята и Луната. За целта използвах свойството на етерните вихрови обекти да захващат и пренасят заредени частици. Етерните вихрови обекти се излъчваха към Луната от генератор. Те, преминавайки през електрическото поле на Земята, улавяха неговите заредени частици.

Тъй като електрическото поле на Луната има същата полярност както електрическото поле на Земята, то етерните вихрови обекти се отразяваха от него и отново идваха към Земята, но вече под друг ъгъл. Връщайки се към Земята, етерните вихрови обекти отново се отразяваха от електрическото поле на Земята обратно към Луната и така нататък.

По този начин се получаваше зареждането със заредени частици на резонансната система Земя–Луна-електрическо поле на Земята. При достигане на необходимата концентрация на заредени частици в резонансната система тя се самовъзбуждаше на своята резонансна честота. Енергията, усилена милион пъти от резонансните свойства на системата, в електрическото поле на Земята се превръщаше в етерен вихров обект с колосална мощност. Но това бяха само мои предположения, а как ще бъде в действителност, аз не знаех.

Много добре си спомням деня на експеримента. Изчисленото време приближаваше. Минутите се нижеха много бавно и ми се струваха години. Струваше ми се, че ще полудея от това очакване. Накрая настъпи уреченият час и… нищо не се случи! Минаха още 5 минути, но не се случваше нищо необичайно. През ума ми минаваха различни мисли: може би часовниковият механизъм не е сработил или системата не е сработила, а може би нищо и не трябва да се случи.

Аз бях на ръба на обезумяването. И изведнъж… стори ми се, че за един миг светлината изгасна, а в цялото ми тяло се появи странно усещане – все едно ми бяха заболи хиляди иглички. Скоро всичко свърши, но остана неприятния метален вкус в устата ми. Всички мускули се отпуснаха, в главата ми бучеше. Чувствах се абсолютно разбит.

Когато се върнах в лабораторията си, намерих я практически цяла, само във въздуха силно миришеше на изгоряло… Отново ме обхвана мъчително очакване, нали не знаех какви трябва да са резултатите от експеримента ми. И едва после, прочитайки във вестниците за необичайните явления, разбрах какво страшно оръжие съм създал. Разбира се, очаквах силен взрив, но това дори не беше взрив – беше катастрофа!

След този експеримент твърдо реших, че тайната на изобретението ми ще умре заедно с мен. Естествено, разбирах, че някой друг също лесно може да повтори този безумен експеримент, но за целта трябваше да се признае съществуването на етера, а нашият научен свят все повече се отдалечаваше от тази истина.

Дори съм благодарен на Айнщайн и на другите за това, че със своите погрешни теории отдалечаваха човечеството от опасния път, по който вървя аз. И може би това е основната им заслуга. Може би след 100 години, когато у хората разумът надделее над животинските инстинкти, изобретението ми ще е полезно на хората.

Летателен апарат

Работейки с генератора си, забелязах едно странно явление. При включването му явно усещах ветрец, духащ в посока към генератора. Първо помислих, че това е свързано с електростатиката. После реших да го проверя.

Сгъвайки заедно няколко вестника, ги запалих е веднага ги изгасих. От вестниците се разнесе гъст дим. С тези димящи вестници обиколих целия генератор. От всяка точка на лабораторията димът се отправяше към генератора и, издигайки се над него, отиваше нагоре като в комин. Когато генераторът беше изключен, това не се наблюдаваше.

Обмисляйки явлението, стигнах до извода, че моят генератор, въздействайки върху етера, намалява силата на тежестта! За да се уверя в това, построих голяма везна. Едното рамо на везната беше разположено над генератора. За да изключа електромагнитното влияние на генератора, везната беше направена от добре изсушено дърво.

Уравновесих прецизно везната и с голямо вълнение включих генератора. Рамото на везната, разположено над генератора, бързо се качи нагоре. Машинално изключих генератора. Везната тръгна надолу и започна да се колебае, докато не се уравновеси.

Това приличаше на фокус. Натоварвах везната с баласт и променяйки мощността и режима на работа на генератора, постигах равновесие. След тези опити намислих да построя летателен апарат, който би могъл да лети не само във въздуха, но и в Космоса.

Принципът на работа на този апарат се състои в следното: От поставен в летателния апарат генератор се изхвърля етер по посока на полета му. Тъй като етерът продължава да натиска с всички сили, то летателният апарат ще започне да се движи. Намирайки се в такъв апарат, вие няма да усещате ускорението, тъй като етерът няма да спира движението ви.

За съжаление ми се наложи да се откажа от построяването на такъв апарат по две причини: първо, нямах пари за тайното провеждане на тази работа. Но най-главното е, че в Европа започна голяма война, а аз не искам изобретенията ми да убиват! Кога ще се спрат тези безумци?

[Съществуват всички основания да се предполага, че такъв летателен апарат е бил създаден. През 1915 г. Тесла е патентовал свой „Метод за преместване във въздуха“. Но даже и най-невнимателният изследовател намира разминаване между текста на патента и заявленията на самия Тесла пред пресата, където той говори за летателен апарат без винт, крила и другите обичайни атрибути на аеронавтиката. (Ред)]

Послеслов 1

Прочитайки този ръкопис, започнах да гледам на заобикалящия ме свят по друг начин. Сега, разполагайки с нови данни, аз все повече се убеждавам, че Тесла в голяма степен е бил прав! В правотата на идеите на Тесла ме убеждават някои явления, които съвременната наука не може да обясни.

Например на какъв принцип летят НЛО. Вярвам, вече никой не се съществуването им. Обърнете внимание на полета им. НЛО могат мигновено да се ускоряват, да променят височината и посоката на полета. Всяко живо същество, намиращо се в НЛО, съгласно законите на механиката би било размазано от претоварването. Обаче това не става. Или друг пример: При прелитане на НЛО на ниска височина автомобилните двигатели спират, а светлината на фаровете гасне. Теорията на Тесла за етера добре обяснява тези явления.

За съжаление онова място в ръкописа, където е описан генераторът на етерни вихрови обекти, е много пострадало от вода. Обаче от тези откъслечни данни аз все пак разбрах как работи този генератор, но за пълната картина не достигат някои детайли и затова са нужни експерименти. Ползата от такива експерименти ще е огромна. Построявайки летателния апарат на Тесла, ние ще имаме възможност свободно да летим във Вселената и не в далечното бъдеще, а още утре да посетим планетите от Слънчевата система и да достигнем най-близките до нас звезди.

Послеслов 2

Направих анализ на онези места от ръкописа, които останаха неразгадани. За целта използвах други публикации и изказвания на Тесла, както и съвременните представи на физиката. Аз не съм физик и затова ми е трудно да се оправя във всички хитроумни хрумвания на тази наука. Просто ще дам своето тълкуване на фразите на Тесла.

В ръкописа има информация  за биологичното въздействие на металните пръстени върху живата природа. На едно място в ръкописа е описан метода на въздействие на метален проводник на променлив ток. След такова въздействие металният проводник, огънат на пръстен, убива микроби и защитава хората за в бъдеще. Успях да го изпробвам върху себе си и в резултат на това не боледувах от ОРЗ (остри респираторни заболявания) през последните две зими след експеримента, макар че преди те се бяха превърнали в проблем за мен. (Този абзац е изпуснат в руския интернет, а е възстановен от текста на задграничен сайт. Ред.)

В неизвестния ръкопис на Тесла има такава фраза: –Светлината се движи праволинейно, а етера кръгово, поради което възникват скокове.– Явно с тази фраза Тесла се опитва да обясни защо светлината се движи на скокове. В съвременната физика това явление се нарича квантов скок. По-нататък в ръкописа се обяснява това явление, но е малко размито. Затова от отделните запазени думи и изречения ще дам своята възстановка на обяснението на това явление. За да разберем по-добре защо светлината се движи на скокове, да си представим лодка, кръжаща в огромен водовъртеж. Да поставим в тази лодка генератор на вълни. Тъй като скоростта на движението на външните и вътрешните стени на водовъртежа е различна, то вълните от генератора, пресичайки тези области, ще се движат със скокове. Същото се случва и със светлината, когато тя пресича етерния смерч.

В ръкописа има много интересно описание на принципа на получаване на енергия от етера. Но то също е доста пострадало от вода, затова ще дам своята възстановка на текста въз основа на отделни думи и фрази от неизвестния ръкопис, както и на други публикации на Никола Тесла. Ето защо не мога да гарантирам точно съвпадение на възстановения текст с оригинала.

Получаването на енергия от етера се основава на това, че между етера и веществото на материалния свят съществува огромно диференциално налягане. Етерът, опитвайки се да се върне в първоначалното си състояние, свива материалния свят от всички страни, а електрическите сили на веществото на материалния свят пречат на това свиване. Това може да се сравни с мехурчета въздух във водата.

За да разберем как можем да получим енергия от етера, да си представим огромен мехур с въздух, който плава във вода. Този въздушен мехур е много стабилен, тъй като от всички страни се натиска от водата. Как обаче да извлечем енергия от този въздушен мехур? За целта трябва да нарушим стабилността му. Това можем да направим с воден смерч или ако в стената на този въздушен мехур се удари водно вихрово колелце. Ако с помощта на етерен вихров обект направим същото в етера, то ще получим огромно изхвърляне на енергия.

В качеството на доказателство на това предположение ще дам пример: Когато кълбовидната мълния се докосва до някакъв предмет, става огромно отделяне на енергия, понякога и взрив. Според мен този принцип за получаване на енергия от етера Тесла е използвал в експеримента си с електромобила в заводите Бъфало през 1931 г.

Преводът е взет от Mazeto.NET

Категории на статиите:
От опит

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори