Харапската цивилизация е много по-древна от Египетската и Месопотамската

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Wikimedia Commons
Wikimedia Commons
Антония Михайлова


Цивилизацията от долината на река Инд, известна също като Харапската цивилизация, е значително по-древна от Египетската (7000–3000 пр.н.е.) и Месопотамската (6500–3100 пр.н.е.).

Както твърдят учени от Индийския технологичен институт в Харагпур (ASI), Харапската цивилизация е възникнала поне преди 8000 години, а не преди 5500, както се смяташе досега. Изследването е публикувано в изданието Scientific Reports.

„Възстановихме вероятно най-древната керамика в света, използвайки технология за оптично стимулирана луминесценция, по парчета от саксии, оставени от тази култура преди 6000 години, а също по материали от разкопки на културни слоеве на възраст над 8000 години“, казва ръководителят на отдела по геология и геофизика в ASI Аниндя Саркар (Anindya Sarkar).

Съвременната археология досега смяташе доарийската Харапска цивилизация за третата по време на поява в Древния Изток след Египетската и Месопотамската. Но се оказало, че исторически тази обширна област се е развивала значително по-бързо от съседните региони. Сега вече е известно, че тя е заемала най-голяма площ – около 800 000 кв. км, което значително превъзхожда териториите на ранните държави на Месопотамия и Египет.

В долината на река Инд археолозите са открили следи на още по-древна цивилизация, съществувала преди Харапската в продължение на около хиляда години.

„На разкопките видяхме прекрасно съхранени всички културни слоеве от фазите на предшестваща цивилизация в долината на Инд (9000–8000 г. пр.н.е.) до ниво, което класифицирахме като ранна (8000–7000 г. пр.н.е.), а след това зряла Харапска цивилизация (3500–2200 г. пр.н.е.)“, казва Саркар.

Харапската цивилизация

Преди малко повече от сто години учените смятаха, че първите създатели на цивилизацията на Индийския субконтинент са били пришълци арийци. Харапа, за разлика от повечето други древни цивилизации, е била открита и започнала да се изследва сравнително скоро.

За първи път светът разбрал за нея през 60-те години на XIX век, когато близо до неголемия град Харапа в Пенджаб, при изграждане на пътни насипи, били открити образци от характерни за тази цивилизация печати. На необичайните артефакти обърнал внимание офицерът от инженерните войски Александър Кънингам, впоследствие първи ръководител на Археоложката служба на Индия, смятан за един от основателите на индийската археология.

Дълго време много изследователи смятаха, че причина за изчезването на Харапската цивилизация е изместването ѝ от арийците. Но новите изследвания сочат, че причина за упадъка на древната култура са станали климатични и геоложки условия.

Ведически текстове говорят за трите велики реки – Ганг, Джамна и Сарасвати, но сега съществуват само две, затова дълго време Сарасвати е смятана за митологична река.

Но в наше време, благодарение на геоложки изследвания и спътникови снимки, учените са успели да докажат съществуването на тази древна река в Северна Индия. Нейното корито е започнало да пресъхва преди около четири хиляди години поради изместване на тектонските плочи, които изменили течението на реката и я лишили от попълване с ледникови води, стичащи се от Хималаите.

ТАСС

Категории на статиите:
Археология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори