Астрологията, както и всякакви други паранауки, била под мека забрана в Съветския съюз.
Властите не можели да изкоренят частната практика, но цензурата следила строго в печата да не попада нищо астрологично, включително прочутите четиристишия на Нострадамус.
И все пак сред съветските учени се намерил един талантлив изследовател, успял да постави астрологията на научна основа.
„Слънчевият поклонник” Чижевски
Александър Леонидович Чижевски е смятан за един от най-великите руски биофизици и космически биолози. Той формирал нова философия на основата на единството на човешките, земните и космическите процеси. Освен това се занимавал с нещо, което самият той наричал съвременна астрология.
Чижевски е роден през 1897 година и сред детските му увлечения особено място заемала астрономията. В началото на ХХ век широка известност придобило името на астронома популяризатор Камий Фламарион. Бъдещият учен с жажда поглъщал книгите му, а на десетгодишна възраст сам написал „Популярна космография по Клейн, Фламарион и други“.
Естествено, Чижевски се увличал и от астрономични наблюдения и в дома му се появили телескопи. През 1915 г. той станал доброволец в Московския археологичен институт, където се научил да прави скици на слънчевата повърхност.
„Защо се обърнах към Слънцето, е трудно да кажа сега – пише той впоследствие – но е вярно едно – че студентските занимания не дават храна за размисъл, особено зубренето в историческите и археологическите дисциплини.“
В програмата на института влизало изучаването на древни летописи, анали, хроники и Александър задълбал в тези източници, все по-често откривайки корелация между „взривните“ събития на Земята и Слънцето.
Продължавайки да изучава археология, Чижевски станал член на Московския търговски институт, където било добре застъпено преподаването на статистика и естествени науки, което впоследствие силно му помогнало в разработката на оригинална теория.
За влиянието на нашето светило върху природата на планетата Чижевски чел в старинни монографии, съхранили сведения за необичайните явления на Слънцето, провокиращи силни бедствия на Земята.
Очевидно именно тогава съзрели убежденията му за единство между космическото и биологичното – Слънцето трябвало да влияе не само на биосферата като цяло, но и на отделни организми. Чижевски започнал по-внимателни наблюдения на своето физическо състояние, като ежедневно отбелязвал едни или други отклонения.
Впоследствие той предложил на неколцина свои приятели да правят същото по съставена от него анкета. Когато след няколко месеца Чижевски съпоставил полученото с астрономическите данни за слънчевата активност (число на Волф), то бил поразен от съвпаденията на пиковете на кривите.
Ученият изложил резултатите от наблюденията си в доклада „Периодично влияние на Слънцето върху биосферата на Земята“, изнесен в Калуга през октомври 1915 година.
Предсказанията на историята
Но данните за по-обширни наблюдения не били достатъчни и Чижевски се заел с достъпната му статистика на масовите явления с най-различна природа. Към началото на революционната 1917 г. той вече имал събран солиден запас информация. И отново стигнал до извода, че след измененията на слънчевата активност следват смущения в живата природа.
Александър Чижевски на защитата на докторската си дисертация през 1918 г.
Например появата на масови епидемии пряко зависи от слънчевите изригвания. При това Чижевски се смятал за пряк продължител на делото на астролозите: „Очевидно идеята за връзката между човека и сили с външна природа е възникнала в зората на човешкото съществуване. На основата на тази идея се е родила и бурно е разцъфтяла най-древната от науките – астрологията.“
През 20-те години отново водещи в изследванията на Чижевски станали слънчево-земните връзки в цялата пълнота на техните прояви. Механизмът на предаване на космическото въздействие в сферата на социалната психология се смятал за внушение от учения.
В книгата „Физическите фактори на историческия процес“, която впоследствие му донесла много неприятности, Александър Леонидович стигнал до мисълта, че „явлението внушение – единично и масово – може да бъде обяснено с електромагнитно възбуждение на центровете на един индивид от съответните центрове на друг.“
След това ученият засягал деликатен въпрос: „Историята изобилства от красноречиви факти за масово внушение. Всъщност няма нито едно историческо събитие с участието на маси, където да не може да се отбележи внушение, потискащо волята на единиците.“ Чижевски смятал, че „силата на внушението – влияние на единични лица върху масите – нараства със засилването на образуването на петна на Слънцето“.
Теорията за „зависимостта на поведението на масите от космическото влияние“ се разглеждала от Чижевски не като философска абстракция, а като ръководство за действие:
„Властите трябва да знаят за състоянието на Слънцето във всеки момент. Преди да вземе едно или друго решение, необходимо е правителството да е наясно със състоянието на светилото – светъл и чист ли е неговият лик, или е помрачен от петна? Слънцето е велик военно-политически показател – неговите показания са безгрешни и универсални. Затова властите трябва да се равняват по неговите стрелки: дипломацията – по месечните, стратегията – по денонощните.“
Хелиобиологията като наука
Идеите на Чижевски срещнали рязко отхвърляне. През 1935 г. в. „Правда“ публикувал статията „Враг под маската на учен“, в която обвинявал Чижевски в „контрареволюционна дейност“. Тогава го спасила работата му – той бил уникален специалист по йонна аерация и се занимавал с конструирането на аеройонизатори за московския Дворец на Съветите.
И все пак през януари 1942 година Чижевски бил арестуван и осъден на осем години за антисъветска дейност. Реабилитацията му дошла през 1962 година, и то частична.
Днес теорията на Чижевски е залегнала в основата на научната дисциплина хелиобиология. Разбира се, тя е почистена от астрологията и не претендира да предсказва политически катаклизми по броя петна на Слънцето. Но изследванията на западни учени потвърдили еднозначна връзка между физиологическите процеси в организмите на земните същества и Слънцето.
Било установено, че измененията на слънчевата активност влияят на скоростта на ръста на годишните пръстени на дърветата, реколтата на зърнените култури, размножаването и миграцията на насекомите, рибите и други животни, възникването и изострянето на редица заболявания.
Слънчевото време
Съвременните астрофизици образно казват, че всички ние живеем в атмосферата на Слънцето и от „климатичните“ изменения в нея зависи нашият живот. И това наистина е така – хелиосферата се простира на 10 млрд. км и в нея се намират орбитите на всички планети от нашата Слънчева система. Съответно от това, доколко активно е нашето светило, зависи цялото му обкръжение.
Най-голямо влияние върху човека оказват геомагнитните бури, които действат индиректно. От регулираните за милиони години геомагнитни ритми зависят нашите биологични часовници, подобно на това как светлината и температурите са формирали денонощния ритъм, а слънчевите смущения предизвикват стрес за организма.
За най-уязвими се смятат кръвоносната система, сърдечносъдовата система, вегетативната нервна система и белите дробове.
Макар че са натрупани достатъчно данни, все още няма модел, който да описва точно процесите на слънчево-земните връзки. Затова на прогнозите на хелиобиолозите може да се вярва, но като се отчита, че става дума само за вероятни събития.
