Изглежда че усилието да превключваме между два езика, преоформя мозъка, като увеличава сивото вещество в регионите, които са отговорни за функцията за научаване на мозъка, както и за поддържане на краткосрочната памет.
Откритието, направено от изследователи от Медицинския център Джорджтаун (Georgetown University Medical Centre), добавя нова информация към предишни натрупани изследвания, които показват, че дълготрайното умеене на нещо, променя мозъка физически. Изследването също служи за доказателство, че хората, които говорят два езика, имат когнитивно предимство спрямо хората, които знаят само един език.
Но не винаги отношението към полиглотите е било добро. През миналите няколко десетилетия, някои изследователи са смятали, че използването на повече от един език води до проблеми, свързани с развитието на речта. Изследване от 1998 година казва, че е добре децата на имигрантите в Англия да учат само английски език, за да не изостават, а има други изследвания, които сочат, че двуезичието води до затруднено асимилиране на културата и обичаите в новата среда.
Въпреки че сега двуезичието се смята за предимство, досега не е било ясно как научаването на езици помага на функцията на мозъка. Гуинивер Еден (Guinevere Eden), главен изследовател в проучването, обяснява, че неточностите в досегашните изследвания се дължат на това, че досега, изследователите са се фокусирали върху предимствата на това да се говорят два езика. Затова тя решила да предприеме друг подход – да изчисли обемът на сивото вещество при възрастни полиглоти и такива, които говорят само един език.
„Целта ни беше да покажем как два говорими езика водят до когнитивни предимства и как, например хората, които знаят испански и английски имат повече сиво вещество в мозъка. Показахме също, че хората, които умеят да говорят повече от един език, могат и да се изказват по-добре и показват по-богат речник“, казва Олумиде Олуладе (Olumide Olulade), част от екипа на Еден.
Изследователите сравнили сивото вещество в мозъка на употребяващи американския език на знаците с англо-испански полиглоти и хора, които говорят само английски. Въпреки че и глухонемите и полиглотите споделят едни и същи качества, само използващите езика на знаците били способни да говорят и да жестомимират едновременно.
„Разбрахме че опитът с два езика и повишената нужда от когнитивен контрол променя мозъка“, казва Еден. „И всъщност се наблюдава повече сиво вещество в предните и страничните региони на мозъка (такива, които се занимават с контрола по време на изпълняването на дадени задачи) при тези, които боравят с повече от един език.“
Контролът по време на изпълняване на задачи се свързва с задържането на паметта, разсъжденията, гъвкавостта и умението при справяне с проблеми, в добавка и всичко, което се свързва с планирането и изпълняването на тези задачи. Това, че някои притежават повече сиво вещество в мозъците си означава, че те са по-добре подготвени за решаването на подобни задачи.
Предишни изследвания са показали, че лондонските шофьори на таксита, които са горди с това, че знаят около 25 000 улици и 20 000 забележителности, имат по-голям обем сиво вещество в мозъка, в регионите, които отговарят за пространственото ориентиране. Оттам се предполага, че техните мозъци се променят физически в полза на професията.
