Какво минава през главата на муха, която се опитва да избяга от размазване?
Също толкова ужасяващо ли е както при човека? Или опитът за бягство е моментно неудобство, от което мухите бързо се отърсват?
Изглежда, че мухите също се страхуват, пише NewScientist.
„При хората страхът е по-продължително нещо от обикновен спасителен рефлекс“, казва Уилям Гибсън от Технологичния институт в Пасадена, Калифорния. „Наблюденията ни карат да мислим, че при мухите се проявява продължително състояние на защитна готовност, което не е задължително страх, но има доста прилики с него.“
Това не означава, че мухите имат същите емоционални реакции като хората, но изглежда, че поведенческите им характеристики относно страха са изградени като нашите.
Гибсън и колегите му направили експеримент. Те поставяли над мухите сенки, които наподобявали летящи хищници. Колкото повече сенки имало, толкова по-често мухите прибягвали до дефанзивното си поведение, като например подскачане или замръзване на място.
Сенките минавали по една на секунда и до десетата сянка средната скорост на тичане на мухите се удвоила. Средният брой подскоци пък се утроил само след 2 сенки. Учените също дали храна на гладни мухи и след това ги заплашили със сенки. Колкото по-често хапването им било прекъсвано, толкова повече време отнемало на мухите да се върнат при храната.
„Колкото повече сенки използвахме да разгоним мухите, толкова повече време им отнемаше да се успокоят и да се върнат да ядат“, казва съавторът Дейвид Андерсън (ТИ, Пасадена, Калифорния). Изследователите сравняват тези реакции с реакциите на хора по време на стрелба. Страхът остава след самите изстрели и се увеличава с увеличаването на броя на изстрелите. Такова явление би прекъснало, каквото и занимание да е имал човек преди стрелбата.
„Резултатите предоставят убедителни доказателства за реакциите на тревога при мухите, които наподобяват поведението на бозайници“, казва Жаак Панксеп от щатския университет във Вашингтон.
Гибсън и колегите му планират да разберат генетиката и неврофизиологията зад тези реакции и може би даже да използват мухите като модели за изучаване на човешкия страх. „Плодната мушица може да е добър пример за различни емоционални състояния заради относителната опростеност на нервната ѝ система“, добавя Гибсън.
Дали ще са добър модел, все още не може да се каже, защото не всеки смята, че на животните може да бъдат приписвани емоции. „Системата за страх при мухите може да не се квалифицира като страх, но те получават мотивация от екстремни състояния, които са в отговор на потенциални заплахи от средата, а това се случва при много други организми, включително и хората“, обяснява Матиас Класен от университета Орхус в Дания.
