И все пак какво е Плутон – планета или не?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/JHUAPL/SwRI
© NASA/JHUAPL/SwRI
Ивайло Красимиров

Дванадесет години след като Международният астрономически съюз (IAU ) гласува дефиниция за това, какво е планета, която определи, че Плутон не е планета, разискването продължава с нова сила.

Ново публикувано изследване използва историческия запис, за да се насочи към най-спорната клауза за дефиниция на планета: идеята, че планетата в слънчевата система трябва да „изчисти района на своята орбита“, така че никой друг обект да не е на подобно орбитално разстояние от Слънцето.

Това изискване бе използвано през 2006 г., за да се изключи Плутон от планетите, защото орбитата му периодично се пресича с орбитата на Нептун. Още повече, в същия регион на Слънчевата система, посещаван от Плутон, са открити и други, по-малки обекти.

Усложняването на дебата е следствие от факта, че постоянно нарастващ брой ледени небесни обекти се откриват в пояса на Кайпер – широк пръстен от обекти разпростиращи се след Нептун.

Един обект открит през 2005 г., известен като Ерис, е определен като по-масивен от Плутон. Именно това откритие е причина да се приеме определението за „изчистване на орбитата“.

Тази клаузата оставя Плутон и Ерис, но също така и Церера, в основния пояс на астероиди и други светове, които не са планети. Част от тези светове, които все още са достатъчно масивни, за да се формират в кръгла форма, бяха определени като „планети джуджета“.

В новото проучване, публикувано в списанието Icarus, четирима планетарни учени твърдят, че клаузата за орбита няма много исторически прецеденти и не се използва често в настоящите изследвания.

„Прилагането на дефиницията на IAU би означавало, че основният обект на планетарната наука, планетата, трябва да бъде определен въз основа на концепция, която никой не използва в своето изследване“, казва авторът Филип Мецгер, планетарен учен в университета във Флорида.

„Сега имаме списък с над 100 неотдавнашни примери на планетарни учени, използващи думата „планета“ по начин, който нарушава определението на IAU, но те го правят, защото това е функционално и полезно за изследванията“.

Мецгер и неговите колеги предлагат дефиниция за планета, основана на геофизически стандарт: Дали небесният обект е достатъчно голям, че гравитацията му да позволява да има сферична форма? Този критерий е използван исторически за разграничаване на астероиди от по-големи небесни обекти. И това вече е част от дефиницията, определена от IAU за планетите, както и нейната отделна категория – планети джуджета.

„Това не е просто произволна дефиниция“, каза Мецгер. „Оказва се, че това е важен крайъгълен камък в еволюцията на планетарното тяло, защото очевидно, когато се случи, то инициира активна геология в тялото“.

Като пример, Мецгер посочи наблюденията, направени от сондата „Нови Хоризонти“ на НАСА, докато минава покрай Плутон през 2015 г. Тези наблюдения служат като доказателство, че Плутон има извисяващи се планини от воден лед, подземен океан, доказателство за древни езера и многопластова атмосфера облаци.

„Това, което открихме на Плутон, е по-динамично и живо от Марс“, казва Мецгер. „Единствената планета, която има по-сложна геология, е Земята“.

Космическият апарат на НАСА Dawn, който е близо до края на научната си мисия на Церес, показа подобно доказателство за подземните води, което помага за задвижването на активна геология на тази планета джудже.

Мецгер и другите автори на изследването отдавна критикуват определението на IAU и са част от научния екип на New Horizons.

Астрономът Майк Браун заедно с колегата си от Технологичния институт в Калифорния Константин Батигин са лидери в търсенето на потенциално огромната планета далеч отвъд Плутон и Нептун, която те наричат „Планета 9″. Те подозират, че планетата съществува въз основа на гравитационни смущения, засягащи други обекти, които са наблюдавани „на ръба“ на Слънчевата система. Директни наблюдения на кандидат за „Планета девет“ обаче все още не са докладвани.

Батигин счита, че от научна гледна точка поставянето на етикети, като „планета“ и „планета джудже“ не е правилно и не си заслужава да занимава научната мисъл.

„Прекласирането на Плутон отново като планета, може да се сравни с това, че наричаме даден остров континент“, пише той. „Но в крайна сметка нека помним, че астрофизичните тела се характеризират с маса, радиус, орбита и т.н. Именно тези характеристики са важни, а не това, как ние ги наричаме“, заявява ученият.

Заедно с Мецгер, автори на изследването „Рекласификацията на астероиди от планети до не планети“ са и Марк Сийкс, Алън Стърн и Кърби Фюън. Стърн е главният изследовател на мисията Нови Хоризонти (New Horizons).

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори