Вероятно още не сте ги видели, защото приложението беше пуснато за България едва тези дни, но те са предимно млади хора, които се събират заедно със смартфони и говорят за странни неща като Ратата или Скуъртъл.
Вероятно сте чули и новините за новата мания, екстремно популярната нова игра на Нинтендо „Pokemon Go“. Играта използва геолокация, за да „поставя“ покемони на реално съществуващи физически места. Новата концепция вдъхна нов живот на 20-годишния Покемон франчайз.
Играта беше свалена само в САЩ за около седмица повече от 7 милиона пъти. Акциите на японците от Нинтендо се изстреляха с 57% само за 2-3 дни. Очевидно успехът се дължи на изцяло новата концепция на смесване на реалния с виртуалния свят.
„Pokemon Go“ предоставя изживяване на истинска физическа активност и истинска социализация „очи в очи“, обяснява Памела Рътлидж, директор на Центъра за изследване на медийната психология в Нюпорт Бийч, Калифорния.
Играта дава това, което съответства на истинските човешки желания, такива като нуждата от социални връзки, „наистина се гради върху мотиваторите за човешкото поведение“, казва Рътлидж.
Виртуалната реалност напоследък събира много коментари и инвестиции, включително от гиганти като Facebook. Аугментираната реалност обаче („Pokemon Go“), която поставя виртуални елементи в реалната физическа среда, има някои съществени предимства пред играенето на игри с шлем на главата, казва Рътлидж пред Live Science.
„Технологията при виртуалната реалност не е развита до степен, при която да се избегне усещането за морската болест„, обяснява Рътлидж.
Този проблем го няма при „Pokemon Go“, която не се стреми към хиперреалистични панорамни гледки, каквато е целта на продуктите от виртуалната реалност. Играта се играе на малките екрани на смартфоните и таблетите. Екраните трябва да са леснопреносими, защото играта изисква играчът да отиде на определено място, за да „хване“ покемон, с който да се бие срещу приятелите си. Алгоритъмът е достатъчно софистициран, за да позиционира покемоните на подходящи места във физическата среда, например водните покемони се търсят на плажа и т.н.
За да сме честни трябва да кажем, че „Pokemon Go“ не е първата игра, базирана на аугментирана реалност, но е първата, която предизвиква такъв бум. Освен това предизвиква играча да бъде физически активен, за да следва призива да „излови всички“ покемони. В крайна сметка „Pokémon Go“ представлява предизвикателство срещу най-големите недостатъци на електронните игри – изолацията и липсата на движение.
