Метеоролозите класифицират мълниите по траекторията на техния път. Мълнията „облак–земя“ се явява най-опасна, тъй като може да порази хора и животни, както и да разруши обекти.
Дори непряк удар е потенциално опасен или смъртоносен, понеже земята се явява добър проводник на електричество. Например ако мълнията попадне в дърво, то токът може да убие крава, пасяща на няколко метра.
За щастие само един от четири-пет удара на мълнии достига земята. (По неизвестни причини това съотношение се изменя от една буря към друга.)
Мълнията „облак–облак“ (междуоблачна или вътреоблачна) е най-разпространеният вид мълния. Мълнията „облак–въздух“ започва в облаците, а завършва в безоблачното въздушно пространство, тя няма целеви обект. Благодарение на този тип мълнии е възникнал изразът „гръм от ясно небе“.
Бенджамин Франклин и мълнията
В един бурен ден през 1752 г. Бенджамин Франклин провел изключително опасен експеримент, който и до днес (понякога с неточности) се описва в научните и историческите книги. Според разказа на американския учен изобретател, публикуван в списание, Франклин излязъл на улицата в бурята и пуснал хвърчило с ключ, завързан към края на въжето.
Въпреки широко разпространената заблуда Франклин не е изобретил електричеството (природно явление, наблюдавано от незапомнени времена) и не е бил поразен от удар на мълния, което е довело до неговата гибел. Металният ключ привлякъл незначително количество заредени частици от основата на бурния облак, което послужило като доказателство за това, че мълнията представлява форма на статично електричество.
Франклин въвел термините положителен и отрицателен за описание на тези неуравновесени заряди. Други учени от това време са провеждали подобни експерименти, като вместо хвърчило и ключ използвали метални пръти.
Определени ненаучни термини за мълниите описват как наблюдателят възприема четирите типа мълнии, споменати по-горе. Така наречените топлинни или листови мълнии представляват ярки междуоблачни или вътреоблачни проблясъци, озаряващи тъмните облаци (любим образ на режисьорите на филми на ужасите).
„Топлинни“ не е най-подходящото определение, тъй като всички мълнии излъчват огромно количество топлинна енергия. „Мълчаливите“ мълнии може да не се чуват от далечния наблюдател, но това означава само, че звуковите вълни на гърма са заглъхнали напълно по своя път.
Други разпространени термини описват рисунъка на мълниите. Вилообразната (разклонена) мълния представлява вертикален разряд „облак–земя“, който се разделя на няколко клона.
Лентовидната мълния се появява, когато вятърът придвижва вертикалния канал на изместващия се лидер и обратните разряди, което води до появата на разряди, напомнящи по форма лента. Съществуват още зърнести, сухи и вулканични мълнии.
Къде не удрят мълнии
Подложена ли е на удари от мълнии местността, в която живеете? По-скоро да, както е показано на картата на активността на мълниите, но някои региони са много по-засегнати от други.
Бури възникват над голяма част от повърхността на Земята, особено над суши и крайбрежия, но най-активният район на тяхното образуване е тропическата зона.
На този широк топлинен пояс, който се простира по екватора, се намира мястото, където се наблюдава най-голямо количество мълнии в света – Централна Африка. Голяма екваториална област, която обхваща повече от десет страни, е отбелязана с червено и черно в центъра на дадената карта.
Това е световна карта на мълниевата активност. Два спътника на НАСА, детектор на краткотрайни оптични явления и датчик за визуализация на мълнии, регистрират разрядите над цялата Земя през годината. Като обединили тези данни, метеоролозите от Националния център за космически науки и технологии в Хънтсвил (щата Алабама, САЩ), са създали ето тази карта с цветен код. Цветовете обозначават средното количество проблясъци на мълнии на 1 кв. км за година и варират от черно и червено (най-много мълнии) до синьо и лилаво. Данни за междинните области липсват.
В небето над гъстите африкански гори топлият въздух се среща със студените влажни ветрове, духащи от Атлантическия океан, и спускащия ще от планините студен въздух. Сблъсъкът на въздушните маси води до често възникване на бури през цялата година.
Втората най-засегната от мълнии област може да обхване най-високите планини на Земята – Хималаите. Макар че високопланинският въздух е много сух, Индийският океан на юг служи като източник на двете съставки на бурите – влагата и топлите въздушни течения, които правят студения планински въздух неустойчив.
Към останалите региони, които са подложени на чести удари от мълнии, се отнасят тропическата част на Индонезия, Югоизточна Азия, Колумбия и североизточната част на Аржентина и Южна Америка, както и субтропичната част на щата Флорида в САЩ.
В Северното полукълбо мълнии се срещат най-често през лятото. В повечето региони на Южното полукълбо разгарът на бурния сезон се пада през пролетта и есента.
Вече знаем, че бурите възникват често и повсеместно. Има смисъл да зададем въпроса: къде тогава не удрят мълнии? Отговорът е – на Северния и Южния полюс, включително Антарктида и някои региони на открития океан (белите области на картата).
Над тези региони отсъстват необходимите за образуването на бури съчетания на влага и потоци нестабилен въздух, повдигащи се на голяма височина. На полюсите ниската температура се задържа цяла година, а над океана температурата на въздуха изпитва значително по-малко колебания, отколкото над континентите.
Най-призрачните форми на електрически дисбаланс обаче не са мълниите. Вече ви запознахме с огньовете на свети Елмо, които малко изпревариха раждането на бурите. Утре в поредицата „Игрите на атмосферата“ ще си припомним какво е кълбовидна мълния и някои други „призрачни“ атмосферни явления.
