Растейки ние вярваме, че за да бъдем щастливи трябва да принадлежим някъде – на общество, на държава, на социален кръг, на семейство. Желанието да сме част от нещо по-голямо, изглежда е вродена потребност, която вероятно има еволюционни корени.
Според Уикипедия „принадлежност е човешка, емоционална необходимост да бъдеш приет като член на група“. Но какво се случва на хора, които не само са лишени от тази необходимост, но също смятат, че наистина не принадлежат на този свят? Някои хора не просто се смятат за различни от другите, те всъщност имат различни вкусове, различен начин на мислене и различни приоритети в живота. Те не харесват популярни неща и дейности и не гонят целите, които повечето хора преследват. Те може би изглеждат като чудаци за някой, но истината е, че съществува светла страна на това да си „странник“.
Четири са категориите хора, които поради емоционални и умствени различия, вероятно имат силно развито чувство за откъснатост от света. Това не е нищо лошо. Всъщност е индикация за повишена осведоменост и чувствителност.
За съжаление обществото, в което живеем днес, отдава по-голямо значение на примитивните инстинкти и материалните нужди. Ето защо индивиди, способни да мислят повече се чувстват не на мястото си. Ако в ежедневието си сте заети с дълбоки мисли, тогава вероятно знаете кое е наистина значимото в живота. Точно затова е толкова разочароващо, когато виждате хората около вас да се вълнуват от преходни и безсмислени неща. В такива ситуации понякога започвате да си задавате въпроси, като какво правите с тези хора и се чувствате сякаш пристигате от друга планета.
Старите души много често имат чувството, че не принадлежат тук. Особено докато порастват. Да харесваш непопулярни неща може да накара другите да упражняват тормоз, само заради различията ви. И това може да бъде болезнено в детството и юношеството и да ви накара да се чувствате странници, които нямат място на този свят. По-късно, през годините тази празнина, разделяща ви от другите хора става все по-голяма. Но вие все пак намирате път в живота и не се интересувате от това, което другите мислят за вас.
Състрадателните хора са много чувствителни към емоциите и енергията на другите хора. Ако сте състрадателен, вие знаете, че всеки път когато гледате новини или предаване, от което научавате нещо тъжно, се разстройвате истински. Всички тези странични ефекти от това да си състрадателен могат да провокират чувството за откъсване. Не е изненада, че има толкова много алчност, жестокост и насилие в света и един състрадателен човек може много да страда, бидейки част от подобно нещо.
4. Хората, преживели духовно пробуждане
Духовното пробуждане ви превръща в духовно еволюирал индивид. Пробуждането върви ръка за ръка с болезнени чувства и преживявания, защото фундаменталните промени никога не са лесни.
В следствие на духовното пробуждане не само ще започнете да си задавате въпроси за съществуването, но и ще преосмислите вашите решения и взаимоотношения, възможно е да се почувствате и отдалечени от хората и света. Това се случва, защото все повече започвате да осъзнавате и разбирате нещата, за които преди сте били слепи.
Ако се чувствате сякаш не принадлежите никъде, запомнете че в това няма нищо лошо. Вместо да се притеснявате какво мислят другите хора и да търсите тяхното одобрение се опитайте да намерите вашата цел и страст в живота. И не е проблем, ако тя не е достатъчно привлекателна или „готина“ за повечето хора, защото целите и мечтите ви ще изпълнят живота със смисъл и щастие.
Точно така се чувствам в момента
Хареса ми.
„1. Дълбоки мислители
За съжаление обществото, в което живеем днес, отдава по-голямо значение на примитивните инстинкти и материалните нужди. Ето защо индивиди, способни да мислят повече се чувстват не на мястото си. Ако в ежедневието си сте заети с дълбоки мисли, тогава вероятно знаете кое е наистина значимото в живота. Точно затова е толкова разочароващо, когато виждате хората около вас да се вълнуват от преходни и безсмислени неща. “
Браво!