Дори лично да се интересувате от уфология, може да сте пропуснали тази информация.
Става дума за това, че през май 1997 година по американска телевизия в програмата „Загадъчен свят“ бил показан фрагмент от запис на разговор… с космически пришълец.
Споменатото телевизионно показване продължило само няколко секунди, макар продължителността на целия запис да била около три минути. Твърди се, че той бил направен на американската авиобаза Нелис, намираща се на дъното на пресъхналото езеро Грум Лейк в щата Невада, известна като Зона 51.
Касетата със сензационния запис била открадната от бивш работник в споменатата база, криещ се под псевдонима Виктор. По думите му тази видеолента „представлява само нищожна част от огромен архив, намиращ се в Зона 51 и съдържащ записи на стотици часове разговори с пришълци от различен произход“.
Излъченият в предаването фрагмент от видеозапис отново събудил интереса към Зона 51 – осем години след заявлението на физика Боб Лазар, че на нейна територия военните възстановили девет космически кораба с извънземен произход.
Виктор решил, че хората трябва да видят притежавания от него запис изцяло, и го предложил на няколко телевизионни компании, включително на Робърт Кивиът, автор на световноизвестния документален филм „Аутопсия на извънземно: факт или измислица“.
Но Кивиът, убеден, че веднъж вече е бил излъган, вярвайки в достоверността на лентата за аутопсията на извънземно, не проявил интерес към предложението на Виктор. В края на краищата касетата със записа била купена от студията „Рокет Пикчърс Хоум Видео“ от Лос Анджелис.
Там решили да я използват в документален филм, разобличаващ участието на правителството в изследванията на НЛО на територията на Зона 51. Ръководството на студията поръчало създаването на филма на независимия продуцент Джеф Брадстрийт, който бил наясно с тематиката за НЛО.
Той показал видеозаписа на Виктор на група експерти, сред които имало известни уфолози – Шон Мортън, Уили Страйбър и полковникът в оставка Робърт Дийн, както и двама специалисти по специални ефекти, работещи в Холивуд.
Видеокасета със запис на филма „Зона 51: интервю с извънземно“
Съдържанието на видеозаписа
През август 1997 година студия „Рокет Пикчърс“ пуснала документалния филм „Зона 51: интервю с извънземно“. Шон Мортън, участващ в този филм, казва, че видеозаписът на Виктор е „напълно поразителен“.
Ето как описва той съдържанието на видеозаписа и впечатленията си от гледането му:
„Снимките са правени през прозрачен екран. Саундтракът (звуковата пътечка) на лентата липсва. Интервюто е провеждано в затъмнено помещение, осветявано само от бледа зеленикава светлина. Виждат се силуетите на двама мъже – офицер, облечен с униформа със звезди на пагоните, и друг, в цивилни дрехи, който от време на време потрива челото си.
Двамата седят на маса с гръб към камерата. На масата лежат кабели, съединители, поставени са няколко микрофона и още някаква медицинска техника. Зад масата – монитори, на единия пулсира крива, напомняща записа от работата на много болно сърце.
От другата страна на масата, с лице към камерата, седи същество с нисък ръст, с глава във формата на круша или електрическа крушка и големи, черни очи. То напомня персонажа от нощните кошмари, за който разказват хиляди жертви на абдукция (отвличане на хора от извънземни – б.р.).“
Но скоро състоянието на предполагаемото извънземно предизвикало безпокойството на Мортън.
„В даден момент главата на „интервюирания“ изведнъж почервенява, на нея се появяват странни подутини и тя започва да се гърчи. Изглежда, че съществото е обхванато от пристъп на задушаване. То отваря и затваря уста, от която скоро потича някаква течност.
Едновременно сигналът на монитора, където очевидно се записва кардиограмата на съществото, започва трескаво да подскача по целия екран и в този момент в стаята се втурват двама души в бели халати. Единият от тях хваща главата на съществото с ръка и му светва с фенерче в очите, а другият бръква с пръсти в устата му, сякаш иска да облекчи дишането му. На това място видеозаписът прекъсва.“
Оценка на достоверността на записа
Джеф Брадстрийт се изказва за записа доста резервирано:
„Дали е фалшификация, или не, не мога да кажа определено. Студията „Рокет Пикчърс“ искаше да представи ситуацията обективно, затова в нашия документален филм ние показваме не само информацията на Виктор и мнението на Мортън и Дийн, говорещи за достоверността на записа, но и критичните изказвания на специалистите по специални ефекти в киното, които смятат „космическия пришълец“ или за механична кукла, или за рисунка, изпълнена с компютърна графика.“
Да се установи достоверността (или монтажът) на представения от Виктор видеозапис, може да помогне изучаването на неговото минало, но както казва Брадстрийт, „той не ни каза нито истинското си име, нито с какво се е занимавал в Зона 51, макар да твърдеше, че е работил там. По думите му той най-много се опасява, че властите могат да попаднат на следите му и тогава ще си има сериозни неприятности, както Боб Лазар. Затова не иска да се разкрива“.
Във филма на студия „Рокет Пикчърс“ в качеството на действащо лице встъпва и самият тайнствен Виктор, гласът му звучи от екрана. Само лицето му не се вижда – вместо него на екрана има тъмно петно. Това е още един елемент от конспирацията.
По предположение на Брадстрийт Виктор е изтрил от видеолентата звуковата пътечка, за да не може да се определи кои са двамата мъже, появяващи се във филма. Виктор казва, че офицерът е помощник, а разговорът с извънземния се води от цивилния – екстрасенс телепат, работещ за правителството.
Брадстрийт попитал Виктор не е ли завършило със смъртта на извънземния запечатаното на лентата внезапно влошаване на състоянието му.
„Не съм сигурен – отвърнал той, – но знам с точност, че той също вече не е вземал участия в подобни мероприятия.“
А на въпроса, виждал ли е самият той живи извънземни на територията на Зона 51, Виктор отвърнал, че му се е случвало да ги вижда и в други обстоятелства, но не могъл да каже дали са се озовали по собствена воля в зоната. Или не искал да каже.
Уфологът Уитли Страйбър, автор на бестселърите „Общност“ (Communion) и „Трансформации“ (Transformations), първоначално смятал видеозаписа на Виктор за монтаж, но много се развълнувал и трогнал от видения образ на извънземно. Той пробудил у Страйбър спомени от минали години, когато самият той бил в ролята на абдукант на пришълци. Впечатлението се оказало толкова силно, че Страйбър решил да не гледа повече този запис.
Особеното мнение на полковник Дийн
Полковник Боб Дийн, един от изследователите на НЛО, с които контакти имали военни, взел записа за монтаж.
„Когато ме поканиха да го гледам, бях сигурен, че ще ми покажат поредния фалшификат. Но това, което видях, ми направи много силно впечатление и аз разбрах, че такъв запис не може да е монтиран“, казва той.
Разбира се, Дийн принадлежи към малцината уфолози, които вярват и в достоверността на филма за аутопсията на извънземното. Неговата вяра в истинността на двете ленти се дължи на това, че в тях фигурират същества, подобни на извънземните, чиито трупове са запечатани на снимки на жертви от стара катастрофа на НЛО.
Кадър от филма „Аутопсия на извънземно“
„Знам, че филмът за аутопсията е истински – казва полковникът. – Виждал съм тези снимки още преди 20 години и тогава ни ги показаха наши съюзници, членове на организацията СЕАТО, договор на страните от Югоизточна Азия.
Появата на видеозаписа на Виктор е част от секретен план на ЦРУ, което по такъв начин се опитва да манипулира общественото мнение“, смята Дийн.
Според него външният вид на пришълеца от лентата на Виктор е същият, както и на други снимки на извънземни. Същото можело да се каже и за филма за аутопсията на извънземно.
„Когато всички видяха, че обликът на извънземното не съответства на общоприетите представи, сметнаха филма за изфабрикуван – продължава полковникът. – Съществото на видеозаписа също не прилича на типичен представител на сивите, но хората не отчитат, че си имаме работа не с един, а с няколко типа пришълци.“
Послеслов
Към такива сензационни „свидетелства“ като филма за аутопсията на извънземно или видеозаписа с интервюто със същество от този тип, сериозните уфолози подхождат с големи резерви.
За признаване на подобни „свидетелства“ за истински или не са необходими доста убедителни аргументи на авторитетни, заслужаващи доверие специалисти.
За двете „свидетелства“ отдавна се водят горещи спорове както в уфоложките, така и в научните, и псевдонаучните среди. И краят им не се вижда.
