“Интуицията на стомаха” може да е била GPS-а на древните хора

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

pixabay.com
pixabay.com
Ивайло Красимиров

Ако попитате познат, дали си спомня къде е ял най-сочната скара, най-сладката торта или най-вкусната бисквитка, най-вероятно би могъл да опише подробно мястото, дори декора и масата, на която е седял. Ново проучване дава възможно обяснение за присъствието на храната в паметта.

Най-дългият нерв на тялото, „блуждаещият нерв” (nervus vagus) е “автобусът” между онова, което учените наричат “двата мозъка” – един в главата и другия – в стомашно-чревния тракт. Той е ключът, който ви помага да предавате биохимични сигнали от стомаха до най-примитивната част на мозъка, мозъчния ствол.

Но в това ново проучване върху животни, изследователите може би са намерили по-голяма цел зад тази сложна схема, включваща nervus vagus. Защото точно този нерв може да помогне да си спомните къде и какво сте яли, като насочи сигнали към друга част на мозъка – хипокампуса, центъра за паметта.

Учените смятат, че този „инстинкт на червата“, тази връзка между пространственото съзнание и храната, вероятно е невробиологичен механизъм, който датира от векове, когато дефиницията за оцеляване е бързо намиране на храна, на стадо елени, избягало от номадските ловци, които го преследват.

„Тогава би било от решаващо значение „червата да работят в синхрон с мозъка“, като приложение за навигация, нещо като Google Maps“, казва Скот Каноски, асистент по биологични науки в USC Dornsife и съавтор на изследването. Тези скитащи се ранни хора могат да си спомнят място, където са намерили и успешно събирали храна и многократно се връщали там за още.

“Когато животните намират и ядат храна например, nervus vagus се активира и тази глобална система за позициониране заработва”, каза Каноски.

За да анализира тази връзка между червата и мозъка, изследователският екип провежда проучване върху плъхове. Така учените доказват, че плъховете с прекъсната връзка между нервите на червата и мозъка, не могат да си спомнят информация за околната среда.

“Видяхме увреждания в паметта, зависима от хипокампоса, когато прекъсваме комуникацията между червата и мозъка”, казва водещият автор Андреа Суарес, доктор по медицина. “Тези дефицити на паметта бяха съчетани и с вредни невробиологични резултати в хипокампуса”.

По-специално се засягат маркери в мозъка, които са ключови за растежа на нови невронни връзки и нови мозъчни клетки.

Учените пишат, че техните открития могат да повдигнат един важен и своевременен медицински въпрос, който заслужава по-нататъшно проучване: Може ли различни хирургически операции или други терапии, които блокират сигнализацията от стомаха към мозъка, да повлияят на паметта?

Публикацията е от изданието medicalxpress.com.

Article Categories:
Невро(био)логия

Comments are closed.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори