Денят след 21 декември все пак настъпи, както ни уверяваше НАСА и както ни убеди Слънцето, което изгря и тази сутрин за всички нас. Продължаваме темата, както обещахме във вчерашната статия, тъй като мислите за свършека са изключително популярни в нашия свят. Предсказанията за изчезването на човешката цивилизация са се появили от незапомнени времена и продължават някъде неизвестно в бъдещето.
Независимо дали на хората безумно им харесва да мислят за идващи катастрофи и да вярват в тях, или паниката е насадена от някъде другаде, фактите са си факти. Краят на света е предсказван откакто се помним, но все пак можем да проследим някои от несбъдналите се пророчества.
Първите сведения за „края на света” са от VII в. пр.н.е.
Според някои данни първото предсказание, запазено в историята, е направено от римляните още през VII век пр.н.е. Много жители на Древния Рим са се опасявали, че градът ще бъде разрушен на 120-ата годишнина от неговото основаване (634 г.).
Според легендата 12 орела се явили на единия от основателите на Рим – Ромул. 12 е мистично число, което сочело продължителността на съществуването на Рим.
По някакви причини първите римляни са смятали, че всеки орел е символизирал 10 години, а оттам са направили извод, че Рим ще изчезне от Земята 120 години след основаването си. Впрочем други имали различни предположения. На базата на загадъчното число, открито от Ромул, и по неясна аритметика те са изчислили, че краят трябвало да настъпи през 389 г. пр.н.е.
Рим и до днес си съществува и продължава да се развива, независимо от политическите течения, катаклизми и войни, които са се стоварили на главите на жителите му.
Второто Христово пришествие
В историята са запазени стотици примери и предсказания, че Исус Христос трябва да се върне на Земята. Практически всичките християнски църкви са очаквали и досега очакват това събитие. Но предсказанията така и не са се сбъднали.
Някои смятали, че Христос трябва да дойде 1000 години след своята смърт – през 1033 г. През XIX в. сектата „Общество на изследователите на Библията” разтълкувала пророчествата в заветната книга по такъв начин, че краят на света трябвало да настъпи през 1874 г., когато се и очаквало връщането на Христа.
Забавен случай имало през 1806 г. в английския град Лийдс. Някой забелязал, че кокошка започнала да снася яйца с тайнствения надпис „Христос е на път”. Новината за тези странни яйца обиколила града и жителите сметнали, че краят на света аха ще дойде. Впрочем мистерията скоро се разкрила.
Фермерът от Нова Англия Уилям Милър след няколко години внимателно изучаване на Библията направил извода, че с точна литературна интерпретация на манускриптите може да се предскаже датата, когато Бог е решил да унищожи този свят. След изследването си той определил, че това събитие ще се случи между 21 март 1843 г. и 21 март 1844 г.
Милър имал хиляди последователи, които вярвали, че краят на света е близо. Те разпродавали или раздавали имуществото си, като смятали, че то няма да им трябва повече. След като в указания срок краят не настъпил, сектантите се разпръснали, а някои от тях основали ново течение, което получило името „Адвентистите от седмия ден”.
Второто пришествие на Христа чакал през 1994 г. и американският проповедник Харолд Къмпинг. Но след като тогава нищо не се случило, той и привържениците му започнали да чакат следващата дата през 2011 г. Всеки път проповедникът организирал грандиозни рекламни кампании с пожертвования на вярващите, покрай които очевидно печелел добре и самият той.
Паради на планети и други небесни събития
За предсказанията за края на света се готвели не само привържениците на религиозни течения, но и много хора, които поглеждали към небето и търсели там загадъчни знаци във вид на парад на планети или приближаващи се към Земята астероиди и гигантски планети невидимки.
Ето така трябва да изглежда един парад на всичките планети в Слънчевата система.
Някак можем да си представим какво са падащи астероиди и планети убийци, но за парада на планетите има някои заблуди. Така повечето простосмъртни си представяли, че в определен „ден Х” всички известни до този момент планети в нашата Слънчева система ще се построят в една линия, в резултат на което ще настъпи краят на света.
Астрономите твърдят, че теоретично планетите може да се построят в една линия, но чак пък всичките – не. Паради на планети наистина се случват, но всички те са непълни.
Например на 8 май 1774 г. земните жители можели да забележат, че Юпитер, Марс, Венера и Меркурий, както и Луната са в непосредствена близост една до друга. Астрологът Елко Алто предсказал това събитие. Въз основа на цитат от Библията той направил извод, че в този ден ще настъпи краят на света.
Американският метеоролог Алберт Порта също предсказал край на света на 17 декември 1919 г. в резултат на парад на планети (какъвто тогава нямало), изригване на Слънцето и изгаряне на Земята.
Индийските астролози видели лоши знаци на небето на 4 февруари 1962 г., когато също имало парад на планети. Подобно струпване на небесни тела в един участък е наблюдавано на 9 май 2000 г., когато четири планети плюс Слънцето и Луната се оказали в знака Телец. И пак това събитие вещаело края.
На изображението долу се вижда как схематично е изглеждало небето по време на вчерашното зимно слънцестоене, за когато беше предвиден поредният край на света.
Такава беше небесната обстановка вчера. Нямаше парад на планети, от какъвто трябваше да загинем според един от сценариите.
През 2013 г. също не се очакват големи паради, само малки (3 планети плюс Слънцето или Луната). Например на 11 февруари, 29 март, 10 април, 9 май.
Още малко от миналите и идните апокалипсиси
11 август 2001 г. – край на света, тъй като Земята ще бъде засмукана от черна дупка.
2003 г. – Земята трябваше да се разпадне на части.
6 юни 2006 г. – край на света поради съчетаването на цифрите 6.6.06 (числото на дявола).
10 септември 2008 г. – поради пускането на Големия адронен колайдер трябваше да възникне черна дупка, която да ни погълне.
2242 г. – въз основа на теорията на планетарните епохи на философа Авраам бен Меир ибн Езра той още през XII век предрекъл края на света. Според теорията му през 2242 г. завършва епохата на Слънцето.
2036 г. – край на света поради сблъсък на астероида Апофис със Земята.
2780 г. – краят на света според написаното на пророчески икони, нарисувани в края на ХVІІІ в. по предсказанията на Авел Ясновидеца.
2892 г. – краят на света според предсказанията на Авел.
3797 г. Пророчество на Нострадамус, което той е изложил в „Писмо за сина на Цезар”.
След 5 млрд. години. Това може наистина да е един край, тъй като горе-долу още толкова време според повечето учени ще живее нашето Слънце, след което ядреното му гориво ще се изчерпа, звездата ни ще изхвърли външния си слой, ще се разшири (ще се превърне в червен гигант) и ще погълне Земята и останалите планети.
И все пак още един хипотетичен край, според който 15 милиарда години след Големия взрив краят на света ще настъпи в резултат от втори Голям взрив.
Краят през милениума
Мнозина смятаха 2000 година за преломна. Първо, всички се прощавахме с ХХ век и второто хилядолетие, и второ, с интерес очаквахме приближаването на нещо ново и неизвестно. Всичко това се подгряваше от научнофантастични холивудски филми.
С 2000 г. също се свързваше край, на първо място краят на света за компютрите. Данните за началото на новото столетие се фиксирали като 00, а не 2000. И така се получава, че 1 януари 2000 г. може да бъде записан по същия начин, както и 1 януари 1900 г.: 01/01/00.
Някои черногледи песимисти твърдяха, че на същия този 1 януари 2000 г. ще настъпи катастрофа, която ще изключи всички компютри по света, ще наруши връзките и дори ще доведе до ядрен взрив. Продажбата на личното оръжие скочила, някои още тогава се готвели да се крият в убежища, запасени с провизии, но новият век си започна без злокобните предсказания.
За 2000 г. предсказваха и появата на втора Луна, ядрена война, парад на планети, падане на астероид и много други. И пак човечеството преживя без прокобяваните събития, на което не можа да се радва задълго, тъй като краят на света започна да се предсказва всяка година по най-нелепи причини.
И така… Има още много и всевъзможни краища, но смятаме да спрем дотук. Философски погледнато, никой не знае какво може да му донесе следващият ден и дори следващите пет минути.
Но и едва ли има човек, който така неистово и безпричинно да се стреми към края. Затова нека не се плашим с апокалипсис, армагедон или каквото може да роди човешкото въображение. Животът в този момент продължава, нека си го живеем. Тук и сега.
