Американски учени изясниха, че темповете на изпарение на атмосферата на Плутон могат да попречат на изучаването на неговите кратери и веществото, от което са се образували планетите.
Зад орбитата на Нептун в Слънчевата система се намира така нареченият пояс на Кайпер. В тази част се въртят фрагменти от материята, която, както се смята, е послужила за основен материал за формирането на планетите.
Учените смятат, че тези „строителни материали“ са останали неизменни от времето на образуване на системата. Тази материя астрономите планираха да изследват по кратерите, които се появяват при нейните сблъсъци с Плутон.
Но както изяснили специалистите, азотният лед на планетата джудже се е изпарил толкова бързо, че следите от релефа може да изчезнат за много кратък (по астрономически мерки) срок. Това може да затрудни изследването на планетната първоматерия.
Учените изчислили, че за 3,5 млрд. години от Плутон може да са изчезнали от 0,3 до 3 километра от повърхностния азотен лед, практически не оставяйки следи от сблъсъците, недостъпни за непосредствено наблюдение.
Както отбелязват учените, Плутоновият спътник Харон, чиято повърхност е покрита със слой воден лед, може да пази следи от сблъсъци с космически обекти в много по-добър вид.
В средата на юли 2015 година автоматичната междупланетна станция на НАСА „Нови хоризонти“ ще се сближи на минимално разстояние към Плутон – 12 500 км. Основна задача на програмата е изучаването на планетата джудже и нейните спътници.
Научните инструменти на станцията, както се очаква, ще съберат данни за възможното наличие на магнитосфера на Плутон, състав на атмосферата и строеж на неговата повърхност, както и за взаимодействието му с Харон.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Icarus.
