Преди 2600 години група юдейски войници стояли на стража на южната граница на своето царство в последните дни преди Йерусалим да бъде превзет от Навуходоносор. Те оставили след себе си множество ръкописи.
Сега революционен дигитален анализ разкрива колко точно хора са ги писали. Изследването и иновативната технология може да помогнат да разберем повече за произхода на самата Библия.
„Знае се, че Библията не е писана в реално време, а е била писана и редактирана по-късно“, казва Ари Шос (Arie Shaus), математик в университета на Тел Авив. „Въпросът е кога точно?“
Шос е един от няколко математици и археолози, които се опитват да погледнат на въпроса от радикално нов ъгъл. Те използват самообучаваща се компютърна програма като инструмент за определяне колко хора са били грамотни в онези древни времена.
Техният първи анализ, който се появи в Бюлетина на Националната Академия на Науките, предполага, че умението за четене и писане е било широко разпространено в Юдейското царство и е предпоставка и индикатор за фазата на компилиране на библейските текстове.
Въпреки че някои пунктове в това заключение остават силно противоречиви, технологията, стояща зад изследването, може да революционизира разбирането за грамотност и образование в библейски времена.
Повечето изследователи са съгласни, че библейските текстове, в това число Книга на Иисус Навин, Съдии и двете Книги на царете са писани във времето, наричано първи храмов период, преди Йерусалим да падне от Вавилонския цар през 586 г. пр.Хр. Обстоятелствата около писането на тези текстове, в това число времето на първоначалното им компилиране и броят на техните автори, остават неясни. Любопитно е, че текстове, които нямат общо с Библията, може да хвърлят светлина по въпроса.
Например, по времето на този период хората записвали разнообразна информация върху керамични съдове, наричани остракони. „Тези текстове са много светски“, казва Шос, позовавайки се на различни военни команди и заповеди за доставка, които били популярни теми на разговор.
Без значение колко вино е било необходимо на юдейските войници, има още един слой информация, който може да се извлече от остраконите: колко хора са можели да пишат. Точно това правят Шос и колегите му – изследват общо 16 добре съхранени керамични парчета от отдалечено военно укрепление в близост до южната граница на юдеите. Повечето от тези находки са датирани около 600 г. пр.Хр., практически в навечерието на падането на Царството.
Първите стъпки от анализа включват възстановяване на изтрити букви и знаци чрез дигитална обработка на изображенията. След това се използват алгоритми, базирани на машинно обучение, които могат да сравняват и съпоставят формата на древните еврейски символи, а целта е да се идентифицират и определят различните почерци. По принцип технологията е подобна на дигиталното разпознаване на подписи.
„Анализът на ръкописи е област, на която бяха посветени много изследвания в последните години“, казва Шос. „Ние обаче трябваше да разработим собствен инструментариум, което беше много предизвикателно – средата е силно влошена и това се отнася и за надписите.“
В крайна сметка екипът създал технология за разпознаване на почерк и ръкописи, която работела много добре със съвременен иврит и решил да я тества върху древните надписи. Така техният анализ разпознал най-малко шест различни автори, които стоят зад 16-те остракона.
Проверявайки съдържанието на самите текстове, изследователите стигат до заключението, че авторите им обхващат цялата военна командна верига. „От командира до най-нискостоящия в йерархията на командването – всички са можели да комуникират писмено“, казва Шос. „Това е изключително изненадващ резултат.“
Резултатът сочи разпространение на грамотността в Юдейското царство в периода 600 г. пр.Хр., доказвайки наличие на образователна инфраструктура, която от своя страна е била необходима предпоставка за написването на Библията.
Някои обаче не са съгласни с всички аспекти на изследването.
„Това е много иновативно и важно проучване“, казва Кристофър Ролстън, експерт по археология и Библейски изследвания в Университета Джордж Вашингтон, подчертавайки за наличието на археологически доказателства, че части от Библията са писани около 800 г. пр.Хр. Но кой е бил грамотен по онова време?
„Мисля, че грамотността тогава е била присъща на елита, книжници, висши военни и свещеници“, казва Ролстън, допълвайки, че към края на Първия храмов период е възможно книжовността да се е разпространила сред по-широки слоеве от висшия клас в обществото.
Може би най-важният аспект от работата на Шос е представянето на софистицирана технология за имиджово разпознаване за изследване на древни текстове. Групата от Тел Авив е нетърпелива да сподели своя инструментариум за реконструкция на писания и дешифриране на ръкописи. Чрез по-широкото прилагане на методологията може да успеем да определим кога, къде и от кого е била написана най-значимата книга в човешката история.
„Вкарваме нови доказателства в играта“, казва Шос. „Ще видим какво следва“.
