Зъби на халюцигения (Hallucigenia), странен потенциален прародител на всички линеещи безгръбначни, към които принадлежат членестоногите и червеите, помогнали на палеонтолозите да изяснят как е изглеждала нейната глава и уста, и получили получените изображения в изданието Nature. Останките са намерени при разкопки в Канада.
„Преди публикуването на тази работа имахме съмнения кой край на тялото на това същество представлява неговата глава и кой се явява опашката. Голямо тъмно топче на края на една от фосилизираните останки от халюцигения първоначално се смяташе за глава.
Ние изяснихме, че всъщност то не е било част от тялото, а просто петно течност, изтекла от стомаха на безгръбначното в момента, когато тялото му е било размазано“, разказва Мартин Смит (Martin Smith) от Кеймриджкия университет (Великобритания).
Смит и колегите му провели разкопки на територията на шистовите находища Бърджис в Западна Канада, където има скали от времето на камбрийския период и където били открити едни от най-невероятните и големи жители на първичния океан на Земята.
Сред най-необичайните представители на този свят са халюцигениите – странни безгръбначни същества, близки роднини на изключително примитивните кадифени червеи и предци на всички линеещи безгръбначни (Ecdysozoa), чиито останки са намерени още в 70-те години на миналия век. Видът на отпечатъците толкова учудил откривателите, че те нарекли откритото от тях животно Hallucigenia, „породена от фантазии“.
Необичайният вид на халюцигенията, който не може да се сравни с нито едно друго живо същество, породил „класическата грешка“ на палеонтолога – първоначално учените я обърнали надолу с главата във всички отношения – шиповете на нейния гръб били взети за крака, а опашката, поради споменатото петно – за глава. Чак след откриването на ноктите на Hallucigenia и находките на Смит и колегите му всичко дошло на мястото си.
Когато изследователите осъзнали природата на петното и разбрали как е възникнало то, им хрумнала следната идея – ако халюцигениите са загинали в резултат на „кален потоп“, то тогава в шистовите находища, където били открити техните тела, трябва да има и фрагменти от техни очи и други части от главата.
© Martin R. Smith
Ръководени от тази идея, Смит и колегите му се върнали към разкопките в Бърджис и късметът им се усмихнал – те намерили не само примитивни „стъбловидни“ очи, но и зъби на Hallucigenia, които ѝ помагали да всмуква вода. Тази находка помогнала на учените не само да прикрепят главата на безгръбначното към точната част на неговото тяло, но и да прояснят някои детайли от еволюцията на линеещите животни.
Например наличието на зъби при халюцигения говорят, че общият прародител на насекомите, червеите и други безгръбначни е бил доста по-сложен, отколкото сме свикнали да смятаме въз основа на примитивната анатомия на кадифените червеи. Очевидно тези червеи са загубили зъбите си в хода на последвалата еволюция.
Подобни зъби според учените са имали и няколко други групи безгръбначни, появили се малко по-късно – камбрийските приапулиди, роднини на кадифените червеи, и гигантските „скариди“ аномалокарис, и други ранни членестоноги. Това позволява да се прокара еволюционна линия между халюцигениите и по-късните безгръбначни, заключават палеонтолозите, пише РИА Новости.
