Естествено е да регистрираме звука изключително със слухов опит. Но ако искаме да видим звуковата вълна, как би изглеждала тя?
Биохимикът и фотограф Линдън Гледхил (Linden Gledhill) е решил да изясни този въпрос с помощта на вода и неонова светлина. В резултат се е получила истинска психеделична синестезия.
Гледхил е постигнал такъв резултат доста просто. Резервоарът с вода е разположен на акустична колона, разделена с тънка мембрана.
Колоната се управлява от усилвател, включен към компютър. Когато звукът излиза от колоната, Гледхил заснема цялата конструкция отгоре, като гледа или през повърхността на водата, или през пръстен от светодиоди.
Светодиодите стробират и забавят движението – затова очертанията на вълните се получават толкова ясни, пояснява Гледхил. Ярките неонови цветове и кривите линии позволяват да се постигне максимално детайлизирана визуализация на звука.
„Ако си спомним за геометричната симетрия в природата, не е чудно, че снимките на вибрациите напомнят на раковините на морски охлюви и костенурки“, отбелязва фотографът.
Както и други вълни, звукът се характеризира с честота, амплитуда, дължина на вълната и скорост. Звуковите колебания се създават благодарение на вибрациите на обектите и се „улавят“ при контакт с детектор (в дадения случай – вода).
За вълновата природа на звука пръв се е досетил Леонардо да Винчи през 1500 година.
