Как мозъкът надделява над възприятията

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

мозъкът
Патица или заек? Еднаква мозъчна стимулация може да произведе различни възприятия. Jastrow, J. (1899)
Димитър Димитров

Учените отдавна знаят, че когато звуците са едва доловими или обектите се виждат замъглено, повтаряемостта им може да промени възприятието в мозъка.

„В ежедневието си постоянно възприемаме слаби сетивни стимулации“, казва главният автор на изследването Даниел О‘Конър (Daniel O’Connor), който е асистент професор по неврология в медицинския университет Джон Хопкинс. „Чух ли си името? Дим ли помирисвам? Това пред мен оазис ли е или е мираж? Когато мозъкът получава недостатъчно информация от сетивата, той може да я интерпретира по много различни начини, а ние искахме да разберем точно какво определя тези интерпретации.“

За да направят това, О‘Конър и колегите му направили прост експеримент – докосвали нежно само един косъм от мустаците на мишка.

„Стимулацията е достатъчно слаба и мишките понякога дори не я усещат. Защо става така?“

За да разберат отговора на този въпрос, учените трябвало да обучат мишката да показва кога усеща докосването. Поставили мишката до малко фонтанче с вода. След докосване по мустака, мишката получава „награда“ – да пие от водата. Ако няма докосване, няма и вода. Така тя се научавала да пие от водата, само след като усети, че някой докосва мустакът ѝ.

Учените наблюдавали стотици неврони, които се включвали при допир. Когато мишката не усещала докосването, мозъкът ѝ бил значително по-неактивен. Предишните изследвания са били фокусирани върху първичната сензорна зона на кортекса, но всъщност в мозъка е открит и друг комплект неврони, които са отговорни за „по-високите“ аспекти на възприятията и паметта.

„Това означава, че активността на първичната сензорна зона бива променяна от още множество неврони – откритие, което доказва психологическия постулат, че това, което възприемаме, не се определя само от нашите сетива, а е повлияно от предишния ни опит и временното състояние на съзнанието ни“, обяснява О‘Конър.

Неврологът смята, че са нужни още доста изследвания, за да стане ясно точно откъде идва тази промяна в сигнализирането, но очаква, че отговорът се крие в паметта и временното внимание.

Резултатите от проучването са публикувани в Nature Neuroscience.

Medical Xpress

Категории на статиите:
Невро(био)логия

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори