Учени за първи път проследиха какво се случва в човешкия мозък по време на търсене и дълбоко потапяне в спомените за минали събития, което им помогнало да разкрият тайните на системата за каталогизиране на паметта в мозъка, става ясно от статия, публикувана в Journal of Neuroscience.
„Изключително е важно да разберем какво правят различните региони в нашия мозък, докато се опитваме нещо да си спомним и търсим във вътрешния си „каталог“ от спомени.
Такива разстройства като болест на Алцхаймер или епилепсия по най-разрушителен начин се отразяват върху човешката памет и събраната от нас информация ще помогне да се разработят методи за спасение на спомените при такива болни и да се разкрият страничните ефекти от нови психотропни препарати“, казва Шон Полин от университета Вандербилт в Нашвил (САЩ).
Полин и колегите му успели да изяснят, че всеки фрагмент памет е поместен в своеобразен временен таг (англ. timestamp).
Както обясняват учените, подобни тагове приличат по принцип на работа на индексите в компютърните бази данни или сортирането на файлове по датата на техните изменения, което облекчава търсенето на нужната информация.
По думите на Полин главният център на менталните „пътешествия в миналото“ е специфичен отдел в мозъка, който неврофизиолозите наричат париетален лоб (MTL). Днес учените не се съмняват, че този участък управлява спомените, тъй като неговото увреждане води до развиването на амнезия и други проблеми с паметта, но механизмът на неговата работа остава загадка.
Авторите на статията разработили методика, която им позволила да проследят работата на отделни части на MTL и да разкрият взаимовръзките между тях. По време на експеримента учените наблюдавали доброволците с томограф, като им дали две дузина карти с одушевени и неодушевени предмети, например „кон“, „кораб“ или „прозорец“. След няколко минути неврофизиолозите ги накарали да си спомнят тези думи в реда, в който са ги видели на картите.
Този метод помогнал на учените да изяснят, че за извличането на спомени отговаря предната част на MTL, а активността в задната му част сигнализира, че мозъкът на човека преминава в режим на дълбоки спомени, „пътешества в миналото“, както наричат този феномен учените.
Наблюдавайки активността на този мозъчен регион, Полин и колегите му открили, че паметта се съхранява и извлича от мозъка не в случаен вид, а във формат на подредени и сортирани по време спомени.
Подобен прийом ще ни позволи да помним верига свързани помежду си събития и отново да ги преживеем, буквално връщайки се към същите картини, звуци и дори миризми от миналото с помощта на временни тагове.
