В студените води на Антарктида може да се наблюдава невероятен феномен – ледена подводна висулка. Тя се формира, когато пренаситената със сол вода с лед попада в морската вода и се движи към дъното. Това явление е известно отдавна на учените, но е фиксирано за първи път на видео от ВВС край бреговете на остров Рос.
Наситената със сол морска вода с ниска температура на замръзване (но намираща се в течно състояние поради високото съдържание на сол) се движи от повърхността на океана към дъното, замразявайки молекулите вода наоколо. В резултат се получава своеобразен леден сталактит, който се простира до самото дъно и замразява всичко, което се докосне до него – това е така нареченият леден пръст на смъртта.
Както пояснява сър Дейвид Атънбъро, дори в сравнително топли води зимният студ носи заплаха за живота на дъното. По данни на Националния научен фонд солената вода може да остане течна при температура до минус 15 градуса. Тези подводни висулки се появяват в резултат на течащи между пукнатини в морски лед на канали от този солен разтвор – формиран поток с по-висока плътност, отколкото на заобикалящата го вода, се движи през морската вода на повърхността към дъното.
US Antarctic Program/Rob Robbins
Този поток дори е по-студен от заобикалящата го вода – в резултат за няколко часа го обвива ледена тръба, напомняща висулка. Достигайки дъното, „леденият пръст на смъртта“ не спира, а се разпространява по-нататък, замразявайки всичко по своя път, включително морските звезди, които се движат прекалено бавно, за да избягат от „ледените мрежи“.
Макар че ледените висулки са смъртоносни за малките дънни същества, те имат и положителна страна – например осигуряват среда за обитание на микроскопични растения и животни, особено диатомови водорасли, които оцветяват леда в кафяви и зелени тонове. Всички тези канали в разтвора могат да нагреят и разтопят леда, допринасяйки по такъв начин за придвижването на топлината от една част на леда към друга.
Подводните ледени висулки не са най-невероятният подводен феномен – струва си да си спомним и за подводните езера. Когато температурата на солевия разтвор не е толкова ниска, той може да образува цели басейни със собствена брегова линия, попадайки в океана.
Боб Карни от Националното управление за океански и атмосферни изследвания (NOAA) отбелязва, че такива езера в Мексиканския залив могат да достигат от един метър до 19 километра дължина. Тези езера възникват в резултат на процес на солена тектоника – движение на големи отлагания от сол.
