Загадъчните хълмове в централните части на кратерите на Марс – като например планината Шарп в кратера Гейл, където сега се намира марсоходът Curiosity, са възникнали не поради движението на потоци вода, а от работата на ветровете в продължение на много милиони години. Това става ясно от статия в сп. Geophysical Research Letters.
„На Марс няма тектоника, няма течна вода, затова на неговата повърхност няма никакви сили, способни да изтрият от неговото лице тези следи, и след милиони години се появяват тези кургани, които се явяват паметник на това, как релефът може да се променя само под действието на вятъра. На Земята никога подобно нещо не може да се случи, тъй като водата и тектониката работят доста по-бързо от вятъра“, казва Макензи Дей (Mackenzie Day) от Тексаския университет в Остин (САЩ).
Човечеството е разбрало сравнително скоро за съществуването на загадъчни хълмове в кратерите на Марс – едва през 70-те години на миналия век, когато сондите и спускаемите модули от програмата „Викинг“ са предали на Земята първите детайлни снимки на повърхността на Червената планета, включително на редица кратери.
Тези загадъчни структури дълго време вълнували учените и през 2012 година марсоходът Curiosity започнал своето пътешествие към един от тези хълмове. Роувърът достигнал така наречената планина Шарп през септември 2014 година. Нейното изучаване установило, че подобни кургани се състоят от две части – долният слой е съставен от утаечни породи с явно воден произход, а горният – от частички грунт, предполагаемо нанесени от вятъра.
Това поставило нова загадка пред учените – станало неизвестно как подобни „кургани“, състоящи се от утаечни и еолови породи, могат да възникват на дъното на кратери, предполагаемо запълнени с „водни“ породи.
Дей и колегите ѝ са установили, че всичко това може да е дело само на вятъра, обдухващ породите на дъното на кратерите в продължение на милиарди години след изпарението на водата от повърхността на Марс и спирането на неговите недра. Те проверили тази теория с помощта на специална инсталация, имитираща условията на Марс, където поставили миниатюрно подобие на кратера Гейл, преди в центъра му да възникне могила.
Отгоре – кратери на Марс. Отдолу – резултатите от експеримента в аеродинамичната тръба.
© Mackenzie Day
Тази конструкция с размери 30 сантиметра и дълбочина 4 сантиметра била поставена в аеродинамична тръба. Учените я включили и проследили как вятърът издухвал пясъка в кратера. В крайна сметка на мястото на наносите в кратера останал само хълм в централната му част, подобен на планината Шарп и други подобни структури на Марс.
Изучаването на този модел на кратера според Дей позволило на нейния екип да разбере как Марс се е превърнал от водна планета в безжизнена пустиня, каквато се явява днес.
Тези сведения, както се надяват учените, ще помогнат по-добре да се изучат тайните на Червената планета с помощта на марсоходите и в хода на човешки експедиции в бъдеще, допълва РИА Новости.
