Докторът по философия Пени Сартъри, работила 17 години в отделение за интензивно лечение, разказва за резултатите от свое изследване, посветено на изучаването на опита на деца, преживели клинична смърт.
„Как мислите, на колко години трябва да е човек, за да преживее предсмъртен опит?“, обръща се към читателите на таблоида Daily Mail д-р Сартъри.
„Вероятно повечето ще кажат, че той трябва да е достатъчно възрастен, за да има възможност да построи история или да опише своите усещания на разбираем за нас език. Но съществуват доказателства, че деца на възраст шест месеца са виждали ярки образи и са запазвали спомен за тях в продължение на много години. Разбира се, никой не може да надникне в съзнанието на детето, но нека разгледаме случай, описан в медицинското сп. Critical Care Medicine.“
След това Пени разказва за резултатите от изследванията на колегите си, които публикували в медицинското списание историята на шестмесечно момченце, което едва не починало от тежка болест.
Лекарите, продължаващи да се намират в контакт с родителите на детето, разбрали, че три години по-късно момчето съобщило на роднините си шокираща новина: неговата баба умира. Произнасяйки тези думи, детето задало само един въпрос: „За да се срещне с Бога, тя ще мине ли през същия тунел?“
„Да вземем за пример четиригодишния Тома – син на британски военнослужещ на име Хари – продължава разказа си Пени. – Момчето се оплакало от силни болки в корема и постъпило в болница с диагноза остра чревна непроходимост. Детето се намирало между живота и смъртта, но оцеляло.
Няколко месеца след изписването Том се разхождал с баща си и го помолил да го заведе в „онзи“ парк. На въпроса на Хари за какъв парк става въпрос, детето отвърнало, че когато било в болницата, му се наложило да премине през тунел. След това видял парк с много деца и люлки, оградени с бяла ограда. Том се опитал да прескочи оградата, но неизвестен човек го спрял и му обяснил, че „времето не е дошло“ и го изпратил обратно в болницата през тунела.“
Сартъри твърди, че децата виждат същото, както и възрастните, преживели клинична смърт – тунел, ярка светлина, срещи с починали роднини и заповед да се върнат към живота. Но най-често си спомнят усещането за безгранично щастие.
Доктор Филис Мари Атуотър твърди, че често децата се връщат обратно, тъй като не искат да се разделят с родителите си или „трябва да направят нещо“ в този живот.
Сартъри си спомня резултатите от работата на д-р Мелвин Морс, работещ в педиатричното отделение за интензивно лечение, който през 80-те години провел интересно изследване. Той изучавал поведението на 30 оцелели пораснали пациенти и изяснил, че всички те били психически устойчиви, изпитвали съчувствие към другите, били успешни ученици и нито един от тях не станал зависим от алкохол или наркотици.
Изследователката на клиничната смърт дала за пример още няколко интересни факта. Оказва се, че такива деца имали по-ниско кръвно налягане, демонстрирали повишена чувствителност към светлина и звук и се смятали за духовни личности.
Разбирането им за духовност обаче било различно от религиите, в които били възпитани. Известни са случаи, в които църковни служители се оплаквали от подкопаващи вярата въпроси на деца, на които така и не можели да отговорят.
реалността е изградена от 2 противоположности,физическата реалност и квантовата реалност,информацията от физическата реалност не може да се изгуби,тя остава записана в квантовата реалност.Съзнанието пътува между двете реалности в процес на еволюция.
Това което пише Рашко според мен е най-правоподобно, звучи ми най-реалното. Няма такива тунели, всичко е плод на умиращия мозък. Няма живот след смъртта, това са пълни глупости. Преди да се родим имало ли е нещо от нас? Същото е след като почине. Всичко е плод на мозъка ни, и седим тук и си пишем глупости без да ги разбираме, само заради мозъците си и когато те престанат да функционират, няма как да мислим, камо ли да виждаме тунели, да помним срещи с починали – бля-бля… Интересно след като спре да фунционира мозъка, как човек ще помни 😀
Това състояние е известно от хиляди години на просветените. Има уникална книга на български по темата – „Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение“.От 60те години е синтезиран ДМТ, правени са достатъчно изследвания с него и шаманският чай „Аяхуаска Интересуващите се ще я намерят и прочетат. Скептиците които изучиха през болшевизма, който отрече духовното ще си знаят своето. Приятно четене 🙂
Здравейте, никъде не мога да открия тази книга, а много ми се иска да я прочета. Може ли да ми помогнете?
Мисля, че въпросния тунел в клинична смърт отдавна е разгадан и няма нищо общо с посещения в онзи свят. Това е научно доказано с много тестове. Всеки който е провеждал тренировки за астронавт-космонавт, военен пилот е изпитвал многократно това усещане в „центрофугата“. Центрофуга наричат едно въртящо се рамо с кабина, което пресъздава високо ускорение с което трениращите трябва да свикнат и да управляват дишането си. При достигане на ускорение от 7G тъй като това се случва при въпросните професии, примерно пилота на изстребител ако при много висока скорост направи рязък заход в която и да е посока, натоварването може да достигне 7G. това означава, че все едно теглото му се е увеличило 7 пъти, той няма как да си поеме въздух, за това тренират да вдишват и издишват при такова натоварване на малки глътки, при 7G ускорение, кръвта започва да се оттцежда от главата надолу към тялото. При оцеждането на кръвта не достига кислорода в мозъка а при липсата на кислород се получава въпросния тунел, който не е тунел а просто мозъка изключва по-маловажните неща, за да намали консумацията на кислород, опитвайки се да оцелее. Та в случая изключва периферното зрение, което създава въпросната илюзия за пътуване през тунел, постепенно тунела става все по плътен и накрая следва припадък, почти всички пилоти на изтребители са припадали многократно в центрофугата и при абсолютно всички се появява въпросния тунел като на хората върнали се от смърта, това са го споделяли дори пилоти излезли от клинична смърт, след което са казвали, че са получили същия ефект като при центрофугата. А разказите за близките от отвъдното, може да са си просто халюцинация или сън. Знаете че сънуваме само няколко секунди, но оставаме с впечатлението на сутринта, че цяла вечер сме сънували и колко много неща са се случили и сме преживели. Така, че няколко секунден сън на умиращия мозък, трудно може да се нарече отиване в отвъдното. Дори да приемем, че си отишъл в „оня“ свят как е възможно да разбираш, осъзнаваш, да разпознаваш хора, личности, да ги определиш, като цялата ти „база данни“/мозъка/ е в мъртвото ти тяло и не функционира? Знаете, че дори лек химатом в мозъка, притискащ определени центрове на мозъчната кора, може да доведе до частична или дори пълна амнезия. Тоест няма как ти да отидеш без паметта си някъде и да видиш някой да го познаеш да разговаряте и т.н. Трябва да си като новородено, което нищо не разбира не осъзнава, не знаещо абсолютно нищо. Така, че тази тема още преди 3-4 години е затворена страница за учените, не виждам защо още се дълбае.
Рашко, много начетено се изказа, благодаря за което. Надълго и нашироко сладко четиво за „тунела“, а останалото – халюцинации и амнезии. Доста непрофесионално отношение към детайла, не мислиш ли? А детайла е много повече от един „тунел“. Всичко, което се намира след него е в състояние на клинична смърт. След като не си жив да осмислиш нещата, как го „носиш“ обратно? Можем да поспорим по темата много, но ми омръзна, защото не си единствения, който има претенците да е сведущ по този въпрос.
Хайде со здраве и пази повече мнението за себе си, защото всички ни чака преход през „тунела“. Но без връщането 😉