Много доисторически видове животни и птици, измрели преди хилядолетия, са ни известни само по редки палеонтологични находки.
Къде повече информация може да даде един жив „образец“. И не е изключено много скоро учените да успеят да го получат – повява се реална възможност да се пресъздаде клонинг на мамут.
Миналата година в Якутия, на един от новосибирските острови – Малкия Ляхов – съвместна експедиция на Северозападния университет и Музея на мамута открила в ледена яма останки на мамут на възраст над 43 000 години.
Независимо от няколкото десетки хилядолетия, прекарани в ледовете, хоботът, части от шията и козината на мамута практически са се съхранили напълно. Според учените това се е случило, тъй като животното е замръзнало в леда още живо.
Това не е единствената изненада, зарадвала изследователите. При разкопки до останките на мамута била открита субстанция, напомняща следи от кръв. Заедно със образци от тъкани на мамута тя била дадена за анализ.
Оказало се, че отлично са съхранени дори кръвоносните съдове, а в тях –течна, консервирана от студа кръв! Това позволило да се вземат проби с изолиране на ДНК. Съхранени са също мастна и мускулна тъкан, храносмилателният тракт, някои вътрешни органи, мигриращи лимфоидни клетки…
Резултатите от изследванията дали основание на вицепрезидента на Асоциацията на медицинските антрополози на Русия Радик Хайрулин и на директора на лабораторията в Музея на мамута Семьон Григориев да заявят, че учените са получили шанс да клонират мамута, открит в Якутия, като оживят неговата ДНК в самка на африкански слон.
В кръвта на мамута бил открит хемоглобин, тоест надежда, че там са се съхранили еритроцити и левкоцити. Преди няколко години именно от левкоцити японски учени успяха да клонират мишка. Клетъчният материал на животното бил замразен за осем години, след което го извлекли и създали клонинг. Разбира се, възрастта на замразените миши левкоцити е несравнима с възрастта на доисторическите останки, но все пак надежда има.
В предвкусване на смелия експеримент в Якутския музей започнал работа международен съвет, състоящ се от учени на Русия, Канада, Швеция и Дания. Специалистите възнамеряват да се заемат с детайлно изучаване на останките от мамута.
Ще бъдат взети образци от тъкани, кръв и козина за последователно разшифроване на древната ДНК, съхранила се по чудо във вечния мраз. Това ще позволи да се получи пълноценна представа за генома на древното животно.
Макар да няма още конкретни технологии, способни да пресъздадат клонинг на мамут, има надежда, че ако учените успеят да получат качествено съхранена клетъчна структура, то в бъдеще това ще послужи като добра основа за провеждане на подобни експерименти.
Подготовката за тях впрочем се провежда отдавна. Вече около 10 години руски учени съвместно с японски и корейски специалисти работят над създаването на възможност за клонирането на мамут. Шотландският учен Йън Уилмут, известен с това, че е успял да създаде първия в света клонинг на прочутата овца Доли, смята, че за решаване на тази задача е необходимо да се отглеждат тъкани от възродени стволови клетки на мамут.
Разбира се, биологичният материал за опити може да се окаже повече от достатъчно. Якутия сама по себе си се явява световният „резерват на мамути“ – във вечните ѝ ледове са открити около 80% от доисторическите останки. През май 2014 година президентът на Академията на науките на Якутия Игор Колодезников дори съобщил за планове по създаването на първото в света криохранилище на мамутска фауна. То ще бъде уникален научен обект без аналог в света.
Криохранилището ще бъде оборудвано със съвременни технологии, тъй като за съхраняването на останките е необходимо поддържането на температура минус 18 градуса по Целзий, а в някои особени случаи – минус 24 градуса. Смята се, че то няма да бъде подземно, а само „вдълбано“, с термоизолация отгоре.
През зимата температурата в него може да се понижава по естествен начин, а в топлия сезон ще се използват хладилни инсталации. За избягване на окисляването се планира камерите да се пълнят не с кислородна атмосфера, а с инертен газ.
В хранилището се предвиждат и помещения за препариране на останки и карантинна зона, тъй като възрастта на обектите е от 10 000 до 40 000 години и те може да съдържат болестотворни щамове.
