Попадали сте на заглавия в медиите за тъмната мрежа, основно във връзка с полицейски операции. Чували сте за хакери, публикували чужди пароли в тъмната мрежа. Чували сте и констатации как „90% от интернета“ е в тъмната мрежа. Но какво точно е това и как се влиза там?
Тъмната мрежа е сектор в интернет, който не можете да потърсите в Google, а ви трябва специален софтуер за достъп до него. Той позволява на потребителите да останат анонимни докато сърфират в него и изисква браузъри, които крият IP адресите на сървърите, които поддържат сайтовете. Това ниво на анонимност прави тъмната мрежа атрактивна за криминални лица или разобличители, подаващи различни сигнали като секретна информация например.
Има известно объркване между тъмната мрежа и дълбоката мрежа (deep web). Дълбоката мрежа е всеки сайт или част от сайт, които не са индексирани в търсачките. Сайтове скрити зад софтуер, който иска първо да платиш, после да влезеш или просто защитени с парола в интернет са част от дълбоката мрежа. Това са много сайтове, от които идва огромна част от съдържанието.
Влизането в тъмната мрежа изисква специален софтуер. Най-известният е Tor или The Onion Router. Той работи като обръща на зигзаг пътя, през който минава уебтрафика. Вместо да те свърже директно с уебсайта, Tor минава през релейни сървъри и енкриптери.
Свалянето на Tor или друг софтуер за достъп до тъмната мрежа е лесно. Намирането на специфични сайтове в тъмната мрежа е трудната част. Сайтове като Hiddenwiki (“скритата уики”) се стремят да поддържат списък с познати адреси от тъмния уеб, но той винаги подлежи на промяна, поради флуидната природа на този сектор в мрежата.
Не може да се каже ясно, какво да се прави там. Това е раят на престъпниците. Сайтове като the Silk Road (Пътят на коприната) и неговият наследник са пазарни средища за търговия с наркотици, оръжия, детска порнография и други гадни бизнеси.
Има обаче и светла страна в тъмната мрежа. Анонимността позволява и публикуване на информация от обществено значение. От възможността се възползват групи в автократични режими, за да комуникират помежду си, за организиране на акции или просто за да финтират полицията.
