Кехлибарът, вдъхновил сценаристите на филма „Джурасик парк” за създаването на историята за това, как динозаврите са клонирани от съхранила се в смола ДНК, наистина е помощник на учените.
Кехлибарът и нетвърдата смола на дърветата са индикатори на измененията на концентрацията на кислорода в атмосферата. Растенията, които пускат сокове, изменят нивото на потребление на въглеродния диоксид в зависимост от присъстващия кислород. Когато се промени нивото на последния, дърветата отнемат от атмосферата по-малко въглерод 13.
Образците от древен кехлибар най-много интересуват зоолозите, тъй като често в образците се откриват вкаменелости на малки животни и насекоми, но и други специалисти, оказва се, са способни да почерпят за себе си известна информация в хода на анализа на предисторическата смола.
Наскоро минералози са изучили химичния състав на 538 образеца кехлибар, принадлежащи към кватернера и периода триас, чийто разцвет е бил преди около 220 милиона години. Най-старите образци кехлибар са се формирали по времето, когато динозаврите са ходили по нашата планета.
Кватернер учените наричат съвременен период от историята на Земята, обхващащ и първите ледникови периоди, и разцвета на човешката история. Сега хората дишат въздух, който 21% се състои от кислород. Както показали резултатите от анализа на кехлибара, динозаврите са дишали въздух с концентрация на кислород общо 10-15%.
Предишни изследвания в тази област сочат, че повишеното ниво на кислород е допринесло за еволюцията на гигантски насекоми и нови, по-големи форми на живот. Резултатите от новите опровергават тази хипотеза – концентрацията на кислород във въздуха на древната Земя не е повлияла на способността на динозаврите да нараснат до гигантски размери.
„Ние не се опитваме да докажем, че кислородът не е имал никакво влияние върху еволюцията на животните, но в случая с огромните размери на динозаврите той няма нищо общо”, пояснява водещият автор на последното изследване Ралф Таперт от университета в Инсбрук.
Обясненията на пониженото ниво на кислорода в атмосферата на Земята от времето на динозаврите може да са много. Но учените са единодушни, че причина за това по-скоро се явява повишената вулканична активност в този период. Именно тя може да е провокирала изхвърлянето на въглероден диоксид, което е довело до парников ефект и като следствие – до снижаване на концентрацията на кислород.
Статията с резултатите от изследването е публикувана в сп. Geochimica et Cosmochimica Acta.
