Наблюдения на една от най-древните галактики са установили, че кислородът се е появил във Вселената практически миг след нейното раждане, което увеличава нашите шансове за откриване на извънземен разум и живот, твърдят учени в статия, публикувана в изданието Science.
„Получените от нас резултати сочат, че тази галактика съдържа около една десета от кислорода, който се съдържа в нашето Слънце. Подобно малко количество се обяснява с това, че Вселената е била млада и за времето на нейното съществуване са успели да се родят и умрат сравнително малък брой поколения звезди“, казва Наоки Йошида (Naoki Yoshida) от университета на Токио (Япония).
Йошида и колегите му са извършили откритието, наблюдавайки галактиките, съществували по време на така наречената епоха на рейонизация – един от първите периоди от живота на Вселената, когато тя постепенно е ставала прозрачна благодарение на това, че светлината на първите ѝ звезди се е разрушавала от молекулите на неутралния водород, превръщайки ги в йони.
Подобни галактики се намират толкова далече от нас (на разстояние 13,1-13,4 милиарда светлинни години), че наблюденията им са възможни само с помощта на най-мощните телескопи, като например орбиталната обсерватория „Хъбъл“ и наземния микровълнов телескоп-интерферометър ALMA.
Използвайки тези телескопи, екипът на Йошида е открил необичайна галактика – SXDF-NB1006-2, която ние виждаме в състоянието, в което тя се е намирала около 700 милиона години след Големия взрив, в самия край на рейонизацията. Нейната необичайност се заключава в в уникалния ѝ „зелен“ спектър, който сочи присъствието на един от най-важните елементи на живота – кислород.
Макар че кислородът в нея е сравнително малко, неговото присъствие в първите милиард години от живота на Вселената говори, че значително количество атоми от този елемент са успели да се формират в резултат на взривовете на първите свръхнови и в хода на термоядрени реакции в недрата на звездите.
Това значително увеличава шансовете, че първият живот във Вселената може да се е зародил доста рано.
От друга страна, в това отношение не всичко е толкова радостно – по думите на Йошида обсерваторията ALMA е фиксирала неочаквано малко количество звезден прах в галактиката. Звездният прах е важен, тъй като от него са „слепени“ всички планети и нашите собствени тела, и неговото малко количество в SXDF-NB1006-2 говори, че материята на галактиката по някакви загадъчни причини е била почти изцяло йонизирана.
Причината може да е свързана с това, че необичайно голям брой звезди в SXDF-NB1006-2, съдейки по почти изцяло йонизирания кислород, принадлежат към особено големи и ярки светила, чието ултравиолетово лъчение притежава достатъчна сила, за да „извади“ електроните от кислородните атоми.
Напълно е възможно това излъчване да разрушава частиците прах. Сега учените наблюдават други древни галактики в опит да разберат доколко уникална е SXDF-NB1006-2.
