Свободният кислород е присъствал в атмосферата на Земята още преди 3,8 милиарда години – с 800 млн. години по-рано, отколкото смятат някои изследователи.
До този извод са стигнали екип учени под ръководството на проф. Робърт Фрай от университета на Копенхаген, съобщава скандинавският научен портал sciencenordic.com, цитиран от ТАСС.
Фрай стигнал до този извод, като провел изотопен анализ на най-старите планински скали на планетата – ивичести железни формации в Западна Гренландия, чиято възраст е 3,7–3,8 млрд. години. Той открил, че типовете на срещащите се в тях уранови изотопи и особено на хром свидетелстват, че тези метали още тогава са подлагани на окисление, а най-очевидното обяснение на този факт е присъствието на кислород в атмосферата, вероятно в неголеми количества.
„Откровено казано, бях шокиран от получените резултати, когато ги разглеждах за първи път – казва Фрай. – Имаме работа с доста деликатна област от науката, геоложките свидетелства, отнасящи се към това време, не са много и голяма част от научната общественост не вярва във възможността от наличието на свободен кислород в тази епоха.
Наложи ми се да изслушам мненията на много критично настроени колеги, а за да публикувам статията, ми отне повече от година. Но аз съм провел много внимателни изчисления, изучил съм цяла редица образци и съм сигурен в точността на резултатите.“
В момента Фрай изучава изотопите на сярата и фосфора в състава на утаечни породи в гренландската формация Исуа. По думите му резултатите от тази работа позволяват да се изгради представа за това, каква може да е била максималната концентрация на кислород в атмосферата в зората на архея – преди 3,8 млрд. години, само 750 милиона години след образуването на Земята.
Изводите на учения и неговите колеги могат съществено да повлияят на представите на науката за хода на еволюционните процеси, протичащи в периода на ранната младост на планетата.
Именно във времената, когато е завършила последната метеоритна бомбардировка на Земята и се е формирала земната кора, на планетата е възникнал живот. Освен това според Фрай науката и до днес не знае дали първите бактерии са се нуждаели от кислород, който се смята за един от главните двигатели на еволюцията.
Неговото присъствие в атмосферата преди 3,8 млрд. години може да е резултат от фотосинтезиращи бактерии, изработващи кислород. Фрай допуска, че по това време може да са възникнали и аеробни организми, които на свой ред са се нуждаели от кислород, но може да са съществували и в неговата концентрация, десетки хиляди пъти по-малка от сегашната.
„Получените от нас резултати позволяват да се предположи, че еволюцията е протичала не така, както се смяташе по-рано – твърди изследователят. – Всички ние искаме да разберем как е възникнал животът, да разберем какви са корените на човечеството. Тези камъни са максимумът на това, колко далече можем да се придвижим в дълбините на историята, или поне на нашата планета.“
Хипотезата на Фрай предизвиква цяла редица въпроси сред колегите му. Главният от тях се явява това, защо насищането на атмосферата с кислород е отнело толкова много време, ако фотосинтезиращи организми са съществували още в еоархея (ранния архей).
Статията на Фрай и колегите му е публикувана в сп. Scientific Reports, издавано от компанията Nature Publishing Group.
