Кодът на апокалипсиса:
Тайното оръжие на нацистите

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Така фантазията на художниците рисува свръхоръжието на нацистите.
Така фантазията на художниците рисува свръхоръжието на нацистите.
Антония Михайлова

Долината Йонащал, разположена в Тюрингия, винаги е била смятана за едно от най-мистичните места на Германия.

В Средновековието тя е давала убежища на „магьосници“, подложени на църковни гонения.

По време на Втората световна война тук – в подземна лаборатория –под зоркия поглед на есесовците се трудили учени, създаващи свръхоръжия за Третия райх: от ракети „Фау“ ново поколение до стелт технологии (намалена видимост).

Но малцина знаят, че тук, в подземния полигон Ордруф, по заповед на Хитлер е създавано „постатомно оръжие“ – Радгум (RADgUM).

То е наречено така по едноименното загадъчно вещество, няколко килограма от което били достатъчни за унищожението на цялата планета, и е привлякло днес в Йонащал вниманието на не по-малко тайнствени изследователи.

За тези, които буквално си врат носа в земята, из Тюрингия обикалят само слухове. Известно е обаче едно: тайнствените изследователи не са граждани на Германия.

Когато едни не знаят, а други не могат

Буквално в самия край на войната американското разузнаване е получило съобщение от своя „къртица“ в недрата на изследователския център в Ордруф, че „обергрупенфюрера на СС д-р Ханс Камлер е заповядал да се ускори работата над оръжието Радгум, няколко килограма от активното вещество на което са „способни да превърнат в прах цели континенти“.

Съдейки по актуални данни, това съобщение е струвало живота на безименния физик антифашист, а в онези дни спецгрупи под патронажа на OSS (армейското разузнаване на САЩ) спретнали истински лов за Камлер, който контролирал всички работи по „свръхоръжието“ в райха.

Ловът дал, в прекия смисъл, излишни резултати. Разузнавачите, които не знаели, че високопоставеният есесовец се е обзавел с цяла бригада двойници още през 1943 г., първоначално заловили един „Камлер“, след това друг, трети… Естествено, никой от тях не можел да разкрие тайната на загадъчния Радгум.

Скалите в долината Йонащал. Вероятно именно тук се намира входът към секретния бункер?

Когато през 1949 г. бил арестуван истинският Камлер, укриващ се в зона, окупирана от западните съюзници, дните на неговите двойници се оказали преброени. Снимката на един от тях, „приключил живота си със самоубийство“ през май 1945 г., скоро обиколила всички световни издания. А самият „баща на Хитлеровото свръхоръжие“ тайно бил изведен в САЩ.

Документите, намерени у него, впоследствие помогнали на американците да създадат много нови видове оръжия, включително преносими.

Но главната тайна – загадъчното свръхоръжие Радгум – хер Камлер успял да опише на новите си господари само на думи. Есесовецът пояснил, че всички документи за Радгум, както и опитният действащ (!) образец са скрити по негова заповед в секретен тунел на Ордруф. На американците им оставало само да се хванат за главата – Тюрингия в това време вече била част от ГДР.

Така възникнала парадоксална ситуация, когато СССР, както и САЩ, търсещи секретни разработки на Хитлеровите учени, не знаели, че буквално „тъпчат с крака“ съкровищницата на научната мисъл на Третия райх, а американците, научили за това, нямали възможност да я извадят изпод земята.

Разбира се отвъдокеанските спецслужби се опитвали да получат достъп до „оръжието на апокалипсиса“ и през изминалите години. Но изглежда – тайно от цялата световна общественост – успяват чак сега.

Загадка на всички времена

През 50-те години в района на изследователския център Ордруф поради наводнения и прочие природни катаклизми земята слегнала. Очевидно местните пионери, които сега в Германия са наричани „източногерманската група на Дятлов“, открили тайни входове към Хитлеровата „съкровищница на апокалипсиса“: група млади туристи загинали там при загадъчни обстоятелства.

Самото това „недобро място“ било взето под засилена охрана от Щази (спецслужбата на ГДР). Но по неведоми причини източните немци така и не поискали да проникнат в подземната лаборатория на СС. Или не са могли.

През 80-те години високопоставен източногермански чиновник (по други данни – минен инженер), който бил на „хранилка“ към ЦРУ, успял да предаде на своите господари проби от земя, взети от Ордруф, а също видеозапис от мястото на пропадането.

Името на тази „къртица“ и неговата по-нататъшна съдба са неизвестни. Ето един подозрителен факт: цялата документация, отнасяща се до „изковаването на свръхоръжието Радгум“, е засекретена в САЩ до 2049 година. До нея сега няма достъп дори германското правителство.

През 2005 година известният берлински историк д-р Райнер Карлш, предприел собствено разследване, попаднал на следи на офицери от OSS, работили някога с „бащата на Радгум“ Ханс Камлер, и рискувал да публикува изследване за загадките на долината Йонащал.

Буквално за броени месеци след това репутацията му в научните среди била срината: медиите представили смелия изследовател за „шарлатанин“, след което той се пропил и – както гласи официалната версия – се самоубил в състояние на делириум.

Стрували ли са си местните тайни човешки живот? И не е ли мистичният апокалиптичен Радгум просто мит?

Искаш да запазиш тайната? Крещи за нея!

В края на 2013 година няколко немски учени, смятащи се за последователи на д-р Карлш, намерили спонсори, сдобили се със сонди и се опитали да получат разрешение от властите на Тюрингия за съответните работи в Йонащал. Последвал логичен отказ – цялата местност влиза в „защитена зона за добиване на питейна вода“, затова всякакви разкопки са строго забранени.

Краят на 2014 година. Целият Йонащал с околностите, прилежащи към Ордруф и селцето Госел, е отцепен от „зелените човечета“ на частна охранителна фирма, регистрирана извън пределите на Германия. Тук се струпва пробивна техника. По данни на местните жители тайнствените изследователи, успели да получат – за разлика от немските си колеги – правото на пробивни работи, говорят немски с кошмарен акцент.

Самите работи вече се водят с пълна сила – до стадий на вече разработени дупки и спускане на специални звукови сонди, позволяващи да се определи точното разположение на подземните кухини.

Галерия в скалите на Йонащал.

Как реагират на всички тези странности немската и световната преса? Вестници, списания, телевизии и форуми са пълни с десетки „очевидни“ версии. Едната от тях гласи: американците, получили подкрепата на германските власти, търсят в Йонащал… Кехлибарената стая…

Да отбележим, че досега не съществува нито един исторически документ, който поне да намеква, че нацистите са се опитали да скрият Кехлибарената стая именно тук.

Друга версия: разузнавателните работи в непосредствена близост до свръхсекретния изследователски център Ордруф се водят от израелци – те търсят документация за затворниците от концентрационен лагер, погребан от хитлеристите. И отново да отбележим – няма нито писмени, нито устни свидетелства в полза на тази хипотеза. А и ако беше така, то немските журналисти да са взели многобройни интервюта от израелските изследователи. В същото време „израелците“ не разгласяват нито своето гражданство, нито имената си.

Разбира се, сериозната немска преса осмива измислиците за Кехлибарената стая и документите за нацистките затворници. И предлага своя версия: че тук се провеждат типични работи по фракинг – хидравлично разбиване на пластовете за добиване на шистов газ.

Но виж ти: благодарение на това, че няколко снимки от мястото на провеждане на загадъчните разкопки са станали обществено достояние, специалистите успели да направят извод – за фракинг са необходими по-мощни сонди. А тези, които работят в Йнащал, „бият“ на 100–200 метра под земята.

Точно на дълбочината, на която според документи е бил разположен свръхсекретният научен център на СС.

Източник: Тайны ХХ века

Категории на статиите:
Загадки

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори