Когато емоциите пречат на учените

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Можете ли да си представите работа по химия, в която „ненаситните” атоми на химичния елемент с помощта на валентност „насилствено” присъединяват към себе си атомите на друг, а последните мълчаливо им се подчиняват?

Описанието изглежда прекалено емоционално за толкова суха тема. Но точно такъв език понякога използват учените, за да опишат например моделите на половия подбор при животните. Социокултурните и езиковите щампи влияят на работата им дотолкова, че може да дадат коренно невярна представа за темата.

Подробности за семейния живот на паяците предизвикват неоправдано емоционална реакция дори сред професионалните зоолози, смеят се специалистите от университета на Сейнт Андрюс в Шотландия. Учените провели изследване върху доста нестандартна тема – те изучавали как социокултурните и езиковите щампи влияят върху интерпретацията на резултатите на учените. Оказало се, че ние не само говорим така, както мислим, но и мислим така, както говорим. Думите, с които учените описват някои явления, влияят на възприемането на тези явления.

Едва наскоро започнали да обръщат внимание на темата за взаимното влияние на лексиката и възприятията. Преди две години се появила статия, в която шведски учени анализирали честотата на едни или други епитети в научните работи, посветени на теорията на еволюцията. Кристина Карлсон Грийн и Жозефин Маджидиан изследвали научни монографии и статии, излизали в продължение на 28 години – от 1979 до 2007 г. Оказало се, че самците в тях се описвали с думи, изразяващи активни действия, при това в доста негативен оттенък – те „застрашавали”, „принуждавали”, „плашели” и дори „насилвали”.

Самките, напротив – били описвани като пасивни и слаби, те „бягали” и се „съпротивлявали”. Получава се, че през трите последни десетилетия научният език продължава да съхранява половите стереотипи, според които самката трябва да се примирява със съдбата си под натиска на силния пол. И такива стереотипи, казват шведските учени, могат да ни въведат в заблуждение за поведението на животните, неговите истински мотиви и резултати. Едва ли отношенията между самците и самките, например при насекомите, наистина са толкова драматични и предполагат задължителното наличие на насилник и жертва.

Стереотипите по непосредствен начин се отразяват и върху самата работа. Например по-рано в науката господстваше мнението, че самките изобщо не оказват никакво влияние на половия подбор – тоест основното съревнование протича между самците, а самките автоматично отговарят на спечелилия „претендент”.

От средата на ХХ век, с нарастване на еманципацията, тази гледна точка започнала да се променя – изследователите изведнъж видели, че самките участват в подбора доста активно. Тогава възникнал терминът „война на половете” – ситуация, когато еволюционните интереси на самеца и самката не съвпадат. В такава война самката може да окаже съпротива дори на най-изявения самец и еволюционната истина ще бъде на нейна страна.

Зоолозите от Сейнт Андрюс предприели изследване, подобно на констатираното от шведските учени. Интересувала ги лексиката на статиите, посветени на доста специфична и популярна тема – половия канибализъм, когато единият партньор изяжда другия след чифтосване, както и по време на него. Напълно очаквано се оказало, че такава тема не може да остави никого равнодушен. Ето само няколко примера на изказвания за това явление от руски статии: „самоубийствени отношения”, „самката изяжда главата на още чифтосващия се самец”, „самци, умиращи заради секс”, „самките се опитват да убият и да изядат вече ненужния самец”.

Най-известните примери на животни с полов канибализъм са паяците и богомолките, макар че подобно поведение се среща и сред други групи членестоноги. Учени от Великобритания се обърнали към тази тема, тъй като половите стереотипи в нея се преобръщат с главата надолу – „жертва” в дадения случай е самецът. Както в рускоезичните статии, и в английската емоциите се разгорещили. Самките се оказали „ненаситни”, „алчни”, „хищни”, те „атакували” и „изяждали”. Самците на свой ред „бягали”, „спасявали се” и „жертвали себе си”.

Специалистите от Сейнт Андрюс подложили това възприятие на критичен анализ. „Жертващият себе си” самец позволява на самката да се запаси с повече хранителни вещества и всичко заради това неговите гени по-широко да се разпространят сред следващото поколение. Това може да се нарече безкористна жертва, а и понятието „самоубийство” като доброволно лишаване от живот едва ли е известно на паяците и богомолките. Получава се, че „прекалено човешката” интерпретация на тези феномени в зоологията сериозно изкривяват нашето възприятие за природните явления, резюмират изследователите.

Некоректно се прилага човешкият морал към животинския свят, подчертават те. Когато наблюдаваме полов канибализъм при членестоногите, не трябва да го интерпретираме като „жената изяде мъжа”. Но не е толкова лесно да се излъже подсъзнанието – ние неволно „пропускаме” изучавания материал през собствения си жизнен опит.

Прекалено емоционалната интерпретация на явленията не само изкривява реалната картина, казват изследователите от Сейнт Андрюс, но и затруднява разбирането на статиите от колеги от други страни. Научният език се стреми към по-голяма сухота и строгост, за да облекчи разбирането между учените от различни ъгълчета на света. Вплитането на емоционални определения поставя между тях социокултурна бариера – понятията за „жертвеност”, „ненаситност” и „жестокост” са различни при всеки.

Източник: Pravda.ru

Категории на статиите:
Природа

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори