Подобни на Земята планети със силно наклонена орбита могат да навлязат рязко в така нареченото състояние „снежна топка“, при което океаните замръзват и повърхностният живот ако съществува, не може да оцелее, показва ново изследване.
Учени от Университета във Вашингтон откриха нова причина, защо планета разположена в „обитаемата зона“ – което означава, че тя е достатъчно близо до своята звезда за да поддържа течна вода, не е непременно обитаема.
Екипът установи, че аксиалният наклон (наклонът на оста, образуващ ъгъла, сключен между оста на въртене на дадено небесно тяло и нормалата на неговата орбитална равнина) и орбиталната динамика на планетите в обитаемата зона около звезди „джуджетата“, като нашето слънце, може да доведе до „състояния на снежна топка“, което по същество са крайни ледникови векове.
Това ново изследване показва, че отклонение от ъгъла, под който оста на планетата я накланя или степента в която орбитата се отклонява от идеалния кръг, може да повлияе и на потенциала на тази планета да бъде обитаема.
Предишни изследвания показват, че планетите в обитаемата зона на звезди джуджета, които имат силен осев наклон или накланяща се орбита, обикновено са по-топли. Сега обаче, учените откриха, че планетите в обитаемата зона могат рязко да влязат в“ състояние снежна топка „, ако изменението на ъгъла, под който оста на планетата се накланя или ако наклонът на планетата надхвърли над 35 градуса „, казва Ръсел Дейтрик, водещ автор на новата разработка, изследовател в Университета в Берн.
За щастие, аксиалният наклон на Земята варира много по-леко, оставяйки Земята „относително спокойна планета, от гледна точка на климата“, казва съавторът на изследването, Рори Барнс. Но тъй като се отнася до екзопланетите, „изследването показва, че ледовете на екзопланетите могат да бъдат много по-тежки, отколкото на Земята, че орбиталната динамика може да бъде основен фактор за обитаемостта и че наличието на обитаемата зона според сегашните критерии е недостатъчно, за да характеризира евентуалното наличие на живот на съответната екзопланетата“, каза Барнс.
Позицията на планетата в обитаемата зона обикновено е основен фактор при разглеждане дали тя може да бъде обитаема. Но това ново изследване показва, че дори ако една планета изглежда подобна на Земята и обикаля на правилното разстояние от нейната звезда, ако „нейната орбита варира, а оста сменя своя ъгъл значително, най-вероятно това не е подходящата за живот планета“, казва Дейтрик.
С оглед на това изследване, орбиталната динамика трябва да се счита за важен критерий за определяне на обитаемостта на дадена планета.
Статията е публикувана в Space.com
