Когато астероидът, който поразява планетата в Чиксулуб, Мексико, се забива в повърхността на Земята преди 66 милиона години, това прави живота на почти всяко живо същество на планетата изключително труден. Срещата с астероида предизвиква огромни промени в температурата и обгръща Земята в облак от тъмнина, който в огромна степен унищожава растителния живот.
Сега, ново изследване на ефекта от въздействието на астероида върху живота на птиците предполага, че единствените птици, които са успели да оцелеят в изпитанието, са всъщност тези, които са живеели на земята.
Според проучването, публикувано в Current Biology, разнообразието на видовете птици, които оцеляват от удара и непосредствено след него, е съвсем малко. Чрез изучаването на вкаменелостите от птиците от периода преди удара и вкаменелостите след удара, учените установяват, че птиците, гнездящи върху земята, са единствените, които са успели да го издържат и смятат, че знаят защо.
Благодарение на вкаменелостите от времето на удара, учените знаят, че астероидът предизвиква огромни пожари по цялата планета, които унищожават гигантски участъци от горите. Обезлесяването е толкова драматично, че не позволява на птиците да гнездят, както обикновено.
През вековете след удара доминиращата растителност в Северна Америка са папратите, а видовете птици обитаващи дърветата просто не могат да се приспособят в новите условия. Приземните обитатели от друга страна, са били по-добре подготвени да се справят в този нов пейзаж.
Изследователите казват, че само шепа съвременни видове птици са живели преди катастрофата с астероида, включително древните предци на кокошки и патици. Събирайки храната си от земята, вместо да я откриват по въздуха, тези примитивни птици са могли да оцелеят.
Въпреки това, както отбелязва списание Science, част от изследователи не са толкова готови да приемат изводите от проучването. Те заявяват, че учените написали труда се опитват да направят широки изводи от малко доказателства.
„Това е дебат, който продължава няколко десетилетия“, отбелязва Джоел Кракрафт от Американския природонаучен музей в Ню Йорк. – и не мисля, че скоро ще свърши“.
