Колапсът

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Науката често черпи идеи от фантастиката, или може би е по-добре да кажем, че фантастиката върви пред науката, която я следва по петите.

Със сигурност авторите на невиждани светове и явления се чувстват горди, когато идеите, родени от тяхното въображение, узреят и в умовете на учените.

Със сигурност е имал повод за гордост и адвокат Цветан Цветанов, прозрял, че енергията на черните дупки може да бъде използвана за пътуване във времето и пространството.

Неговият разказ „Колапсът”, публикуван в рубриката „Литературен глобус” на вестник „Народна младеж” (брой 230/4 октомври) през далечната вече 1987 година, предвижда възможността черните дупки да бъдат използвани като вечен двигател, преди това да стори руският учен Александър Казикин, а след него и други.

Интересно, физиците теоретици често строят фантастични хипотези. Разликата между тях и фантастите е само тази, че едните имат титли и теориите им се озовават в научните журнали, а другите са с най-различни професии и техните идеи попадат на книжните лавици. Но и едните, и другите имат равен шанс един ден да видят реално това, което до вчера е било плод на вероятност или творчество.

Адвокат Цветанов любезно ни изпрати своя разказ, който носи и друго, по-важно послание – възможността да срещнем чужд разум. Ето какво ни пише той по този повод:

„Всичко, което съм имал да кажа като един скромен автор, е в самото послание на разказа. Всеки читател би могъл да го интерпретира свободно и това е най-хубавото за един автор.

Мога само да споделя, че това е един разказ за нашата планета Земя и един призив да осмислим живота и човешките ценности, преди да се случи епохалният контакт с друга цивилизация, който може да бъде съдбоносен за нас.

А това, че има едно вероятно попадение относно бъдещото използване на енергията на екзотични природни феномени за придвижване във Вселената, е един добър мотив за нас хората да се надяваме, че ще имаме шанса за по-добри времена и срещи с нови светове, ако ние самите станем по-добри и цивилизовани.“

Нямаме какво да добавим, освен самия разказ.

 

К О Л А П С Ъ Т

Цветан Цветанов

Дейв погледна обзорния телескопен екран на космолета. Там плуваше Н-2,синьо-зелена крушовидна планета –целта на неговия полет. Според дистанционния компютър до планетата оставаха близо един милион километра и след половин час Дейв щеше да кръжи в елипсовидна орбита около нея.

Той включи справочния монитор, на който се появи кратка информация. „Н-2,една от деветте планети на звездната система Рея. Формирана преди 4,6 милиарда години, с атмосферна обвивка от 71 на сто азот и 21 на сто кислород. Населена с животински и растителни организми. Висши индивиди – хуманоиди с температурна граница на живота 36,0°- 41,0°С .Организирани в общества, разделени по национални, териториални и социални признаци. Основни единици за отчитане на времето – часове, дни, месеци и години. По действащия календар на Н-2 сега е 1987 година.”

Дейв изключи монитора и поиска връзка с Базата. На настоятелните му повиквания сред хаотичния космически шум най-после отговори далечен металически глас. „Тук Еридан, Централна база. Персоналът не е на работните си места, всички спят.” Дейв изтръпна, разбра, че се обаждаше обслужващ робот, който не можеше да различи състоянието на сън от смъртта.

Най-страшното стана факт. На Еридан всички бяха мъртви!

Дейв беше жител на звездната система Еридан, цивилизация, овладяла енергията в рамките на цялата Галактика. Ериданите кръстосваха Космоса и имаха феноменални технологични постижения. Те се чувстваха пълни господари на Вселената, когато настъпи ужасяващата трагедия.

От постоянната употреба на термоядрени енергии расата им получи необратима генна мутация с пълно разпадане на защитните сили на организма. Ериданите започнаха да умират и великата им цивилизация бе обречена. Когато от тях останаха живи малцина, решиха да предадат знанията си на събратя по разум. След дълги колебания изборът им се спря на цивилизацията, населяваща Н-2. С осъществяването на мисията бе натоварен Дейв – единственият годен за полет еридан.

…Фотонният космолет обикаляше около Н-2. Дейв внимателно наблюдаваше на телерадара планетата и обмисляше къде да се приземи. Кацането му сигурно щеше да обърка жителите на Н-2 и да ги изплаши. Освен това трябваше да внимава да не се повтори инцидентът, случил се преди четиридесет години с друг еридански екипаж, който катастрофирал в една пустинна местност на Н-2.

Адвокат Цветан Цветанов.
© Личен архив

Големи опасности криеше и корабът, управляван от Дейв. Това беше апарат от съвсем ново поколение,з ахранван по фантастичен начин. В задния отсек в гравитационен контейнер се намираше абаносовочерна топка с няколкосантиметров диаметър. Топката, поглъщаща всякаква светлина и съдържаща пет милиарда тона материя, беше „черна дупка”. Едно от чудовищата на Вселената, подчинено от интелекта на ериданите и използвано като колосален източник на енергия. При катастрофа на подобни звездолети „черната дупка” избухваше с демонична сила и в нея намираха гибелта си цели слънца и планети. Наставаше гигантски колапс.

Съобразявайки се с това, Дейв реши да не рискува, а да обяви пристигането си чрез видеопослание. Той натисна бутона на спейстолкера. На широк екран последователно се появиха излъчваните на Н-2 телевизионни програми. По една тях предаваха новини и Дейв я намери за подходяща да излъчи видеопосланието, след като свършат.

Водещата дикторка информираше зрителите. „Днес,11 юли 1987 година, населението на нашата планета стана пет милиарда. Петмилиардният жител се роди в седем часа в Загреб. Той тежи 3,6 килограма и се казва Матей Гаспар.”

Дейв се усмихна .В хубав миг щеше да се състои епохалната среща с жителите на Н-2. Междувременно картината се смени. Показваха някакви същества, приличащи на хуманоиди. Те протягаха безпомощно ръце към пакети с храна.

Дикторката коментираше зад кадър: „Милиони хора в света, двама от всеки трима души, страдат от недохранване, стотици хиляди умират.” Картината се смени пак и на екрана застана някакъв важен ръководител, който държеше реч: „Като президент на страната, призвана да определя съдбините на планетата, аз заявявам, че разработваните от нас химически, ексимерни и рентгенови лазери с базиране в Космоса са най-сигурната гаранция за световния мир. За тази цел сме отделили финансови средства в размер на два милиарда…”

Дейв беше поразен от чутото. Огромната болка от обхваналото го разочарование изкова окончателното решение. Цивилизацията на Н-2 не беше достойна да ползва великите постижения на Еридан. Сега Дейв имаше само един избор и той включи фотонните двигатели…

Двадесет и четири часа по-късно, в поредните информационни емисии на телевизионните програми, излъчвани на Н-2, предадоха две интересни съобщения. „На симпозиум във Вашингтон бе съобщено, че преди четиридесет години, на 2 юли 1947 година, в щата Ню Мексико, близо до град Розуел паднал обект с формата на диск, който се разбил. Открити били и четири загинали човекоподобни същества.”

Другото съобщение гласеше: „Учени от астрофизическите обсерватории в Крим и Грийн Банк са наблюдавали рядко космическо явление – експлозия на свръхнова звезда в близост до съзвездието Епсилон. Има вероятност там да възникнат условия за образуване на „черна дупка” и да последва кошмарен колапс от поглъщане на материя…”

————–

А вие смятате ли, че нашата „космическа самота” може да намери своето обяснение в подобна история? И как си представяте срещата с чужда цивилизация?

Article Categories:
Разкази

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори