„Ох, през уикенда ще си отспя.“ Така често си мечтаем, загубили през седмицата скъпоценни часове за сън, докато висим досред нощ.
Кой би спорил – да се наспиш след безсънни нощи, винаги е приятно и целително. Чувстваш се бодър и отпочинал.
Но в състояние ли сме да върнем за един уикенд дължимия на организма недостиг на сън през седмицата?
Каквото и да чувстваме, науката дава отрицателен отговор.
Ако човек ежедневно през седмицата отнема от съня си по два часа, а след това през уикенда си позволява да поспи с два повече – общо четири, то така или иначе се образува шестчасов „дълг“, който не може да бъде върнат за събота-неделя, а през цялата следваща седмица ще продължи да се натрупва. С какво е свързано това?
През 2009 година този феномен е изследван в Медицинската школа на Харвард. Група служители в продължение на две седмици имали възможност да посветят на сън по-малко от 6 часа, а след това ги оставили да спят по 10 часа.
Малко след събуждане уж наспалите се хора били проверени за реакция и способност да решават различен род проблеми и логически задачи.
Резултатите се оказали значително по-лоши, отколкото при другата група, чиито участници преди това имали няколко нощи пълноценен сън. Неотдаденият на съня „дълг“ по такъв начин затормозява човека, което, естествено, е доста неприятно, особено ако от недоспиване страда хирург, шофьор, пилот или служител на атомна централа.
Но и това не е всичко. Изследвания показват, че редовното недоспиване води до различни соматични проблеми, като например влошаване на зрението, затлъстяване, диабет, болести на кръвообращението.
Добрата новина е, че „дългът“ все пак може да се върне. Но за това далеч не е достатъчно да се търкаляме цял уикенд в леглото (пък и не можем да спим през цялото време).
Просто трябва да се върнем към естествените рамки на сън, за да заспиваме, когато ни се иска, и да се будим без будилник. Колко трябва да трае това като време, е трудно да се каже, тъй като потребността от сън при всеки е индивидуална.
Изследвания показват, че тази потребност по-скоро е зададена генетично – на някого му стигат шест часа, на друг – осем. При това е безсмислено да вървим срещу гените и да мислим, че можем въпреки природата да се научим да спим по-малко без последствия за организма.
С други думи, залагайте по-малко надежди на уикендите. Вечер отложете всичко, излезте от социалните мрежи, проветрете спалнята и – в хоризонталата.
