Нови данни от сондата „Розета“ са помогнали на учените да изчислят възрастта на кометата Чурюмов-Герасименко и да изяснят, че тя се явява връстница на Слънчевата система и се е родила преди около 4,6 млрд. години, става ясно от статия, публикувана в сп. Astrophysical Journal.
Главната задача на сондата „Розета“, изпратена към кометата през 2004 година, е било търсенето на следи от „първичната материя“ на Слънчевата система, а също така и оценка на възрастта на кометата и разкриването на перипетиите от формирането на нейното ядро и зародишите на всички съществуващи днес планети.
Оливие Мусис (Olivier Mousis) от университета Екс-Марсел (Франция) и колегите му открили отговор на втория от тези два въпроса. След като изучили състава на включванията в ледовете на кометата, те измерили температурата на протопланетния диск, от който са се родили нашето Слънце, Земята и другите планети.
Учените се интересували не от дела на изотопите на кислорода и водорода в кометните ледове и водната пара в опашката, а от съотношението на изотопите и молекулите на различни химични вещества – аргон, азот и въглероден окис. Тяхното съотношение се явява своеобразен „паспорт“ на небесното тяло, който съдържа информация за възрастта и мястото му на раждане.
Зърната лед, натрупващи се в протопланетната мъглявина, в която се е родило Слънцето, са живели съвсем различен живот в близките и далечни ъгълчета в първите епохи от живота на Слънчевата система. Например аморфните частици лед, попадащи в „топлата“ част на протопланетния диск в пределите на орбитата на Плутон, са били разтопени от лъчението на младата звезда и след това – отново замразени, което значително е променило техния състав.
Този химичен „паспорт“ на кометата Чурюмов-Герасименко е показал, че тя се е формирала в близката част на протопланетния диск от „местни“ запаси на кристален воден лед, практически едновременно с раждането на самата Слънчева система. Малкото количество аргон и въглероден оксид в ледовете показва, че кометата се родила при много ниски температури – около 40 келвина, което е минус 233 градуса по Целзий.
Това е много важен извод и сочи, че Чурюмов-Герасименко и нейните „съседки“ сред кометите, обитаващи околностите на Юпитер, действително са се формирали от първичната материя на Слънчевата система, а не са възникнали в резултат на натрупване на междузвездни „висулки“ в далечните и подстъпи чак след формирането на Слънцето.
От една страна, това е добра новина – кометите наистина могат да се използват за изучаването на тайните на ранната Слънчева система. От друга, подобен сценарий поставя под въпрос процеса по формиране на Юпитер, в чиито недра има значително повече от трите вещества, отколкото в ядрото на Чурюмов-Герасименко. Както се надяват учените, „Розета“ ще им помогне да намерят отговор и на тази загадка.
