Една от класическите илюстрации на еволюционната теория представлява двама самци, които се борят един с друг, конкурирайки се за възможността да оплодят самката.
Повече от сто години учените изучават този вид мъжки съревнования (които понякога завършват със смърт за едната страна), но нови изследвания сочат, че конкуренцията между самите самки е не по-маловажна.
Проблемът е в това, че женската конкуренция и агресия невинаги изглеждат толкова ефективно, както мъжката версия. Сред самците виждаме фантастични бронирани бръмбари, пауни с цветни опашки, често можем да наблюдаваме смъртоносни боеве между много бозайници от мъжки пол.
Както твърдят авторите на новото изследване Пола Стокли и Ан Кембъл, женската конкуренция невинаги се вижда с невъоръжено око. Така например в определено време на годината при мишките се повишава нивото на хормона, каращ ги да се държат агресивно спрямо другите самки.
По време на бременността и след раждането на потомството в организма на самката се изработва хормонът окситоцин, който отговаря както за привързаността към децата, така и за агресията към другите представители на вида. А някои маймуни дори убиват децата на други самки.
Днес учените разполагат с данни от десетилетни изследвания, сочещи, че конкуренцията между самките (включително между жените) влияе на половия подбор и на еволюцията на видовете. Стокли и Кембъл предлагат да се въведе ново научно понятие за женската конкуренция, което ще помогне да се хвърли светлина върху толкова често невземаната под внимание женска агресия.
Изследването подчертава: жените влагат толкова сили във възпроизводство и възпитание на децата, че едва ли ще изразходват огромно количество енергия и за очевидна конкуренция. Вместо да се млатят една друга, те използват нискоразходни форми на конкуренция, които не приличат на истинска борба.
Това не означава, че в природата не съществуват самки, които са способни да се бият (един от най-добрите примери в това отношение е петнистата хиена). Но като цяло принципно жените пазят своята енергия за продължаване на рода.
Ако се конкурират, то е по доста нестандартни начини. Конфликтите са мотивирани от същите аспекти, както и при мъжете. Всичко опира до половия подбор. Жените искат да имат достъп до чифтосване с най-добрите самци и да се разпореждат с най-добрите ресурси за потомството си. Но как може да се изолират другите жени от изгодната партия, без да се убият?
Често жените достигат брачно благополучие, когато се обединяват. Подобен модел е характерен за някои етнически групи, например за народността мосуо в Югозападен Китай. Много поколения жени живеят в общини заедно със своите сестри и техните мъже. По-големите сестри имат повече деца и изпълняват повече работа по домакинството.
Този модел се среща и при животните – от насекоми до бозайници, които практикуват съвместно възпитаване на децата. Доминиращата самка с висок статус има право на повече деца в сравнение със самката с нисък статус.
Колкото до заплахите от страна на доминиращите самки, то според Стокли и Кембъл за репродуктивния конфликт сред жените е характерно създаването на социална йерархия вместо открито единоборство. Самките принципно заплашват своите конкурентки със социална изолация, а не с насилие.
За животното изгнанието обикновено означава смърт или минимум загуба на шансове за чифтосване. Сред хората, които по същество са най-социалните животни от всички, прекрасен пример са така наречените гадни момичета (от филма Mean Girls). Никой не се опитва да проявява към тях открита агресия, но всички разбират, че битката с тях може да бъде загубена, ако изобщо приключи.
Изследването на Стокли и Кембъл е публикувано в Philosophical Transactions of the Royal Society B.
