Анализът на повече от половинвековни сведения за климата не намери убедителни доказателства в подкрепа на спорната хипотеза, която се опитва да свърже космическите лъчи и глобалното затопляне.
Както смятат някои, слънчевата активност е способна да повлияе на количеството космическо излъчване, достигащо Земята, което се отразява на формирането на облаци, а оттам и на самия климат.
Но Расмус Бенестад от Норвежкия метеорологичен институт е стигнал до извода, че измененията на слънчевата активност не обясняват глобалното затопляне.
Бенестад сравнил средните годишни данни за измененията на галактичното излъчване през 1951–2006 г. с ежегодните вариации на температурите, атмосферното налягане на нивото на морето и валежите на Земята. Сведенията за космическите лъчи били получени благодарение на височинния регистратор на неутрони, разположен в Климакс (щата Колорадо, САЩ).
Ученият търсил примери за метеорологичната реакция на космическите лъчи и във времето, и в пространството, а също проверил как климатът реагирал на изменението на концентрацията на парниковите газове и Южната осцилация.
„Смисълът е в това, че зависимости отсъстват, тоест космическите лъчи не оказват забележително въздействие върху избрания от мен диапазон на основните метеорологични компоненти – подчертава Бенестад. – Или поне на глобалните средни показатели. Сред изключенията може да се отбележат впрочем някои ъгълчета на Европа.”
Галактичното излъчване се оказало свързано със снижаването на температурите някъде в Източна Европа. Ученият искал да изясни тази ситуация – дали това е обикновено съвпадение, дали е зависимост между космическите лъчи и температурата.
„Тази област е засегната от Северноатлантическата осцилация и даденото явление е много особено – то представлява изменение на налягането на ниво на морето в продължение на няколко години – пояснява специалистът. – Постоянно тези промени могат случайно да съвпадат с измененията на слънчевата активност, а може и пряко да говорят за чувствителност към тях.” Според Бенестад отговорите на тези въпроси биха помогнали да се уточнят десетгодишните прогнози в този район.
В мащабите на планетата резултатите от анализа говорят за това, че слабата реакция върху средносветовната температура на космическите лъчи се свеждат до случайности. Освен това самият приток на космически лъчи не демонстрира толкова дългосрочна тенденция. Следователно не може да се свърже галактичното излъчване със скорошното затопляне.
Защо има хипотеза, че космическите лъчи могат да играят роля в изменението на климата? И защо някои са решили, че този фактор е по-важен от парниковите газове?
Космическите лъчи йонизират атмосферата и редица учени смятат, че капките вода са способни да кондензират
Слънчевата активност, която се увеличава и намалява през 11-годишния цикъл, води до периодично намаляване на притока на космически лъчи на Земята (те се отклоняват от слънчевия вятър – заредените частици на самото светило). Ако хипотезата е вярна, то увеличението на слънчевата активност трябва да корелира с намаляването на облачната покривка. Потвърждение на това засега не е получено.
На нищо не е основана и представата за това, че парниковите газове изобщо не са изиграли никаква роля в затоплянето – цялата вина, видите ли, лежи върху космическите лъчи. Сред хората тази версия е много популярна.
Изследването, проведено от Бенестад, е част от европейския проект TOSCA, чиято цел е изучаването на въздействието на слънчевата активност върху климата на Земята. Норвежецът си е поставил задачата да изясни как реагират на космическите лъчи метеорологичните параметри, а не това как те влияят на физическите процеси в земната атмосфера.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Environmental Research Letters.
Източник: Physicsworld
