Центърът SETI в Бъркли планира да открие разумния живот в Космоса до 20 години.
Даниел Вертхаймер, директор на Изследователския център SETI в Бъркли, заяви тази седмица пред Конгреса на САЩ, че е сигурен в съществуването на разумен живот извън пределите на Земята.
При увеличаване на финансирането оглавяваната от него организация ще може да открие извънземни цивилизации в близките двайсет години, твърди Вертхаймер.
Да надникнем в дейността на организацията, която неведнъж е заплашвана със закриване, и в последните ѝ инициативи по търсене на космически „братя по разум“.
Вертхаймер се изправил пред Комисията по наука в Камарата на представителите с дебел доклад, на страниците на който се опитал да обоснове защо данъкоплатците на САЩ трябва да развържат кесиите за разширяване на мрежата обсерватории и предаватели, участващи в проекта SETI.
Главният му аргумент в полза на съществуването на разумен живот извън пределите на Земята очаквано са станали откритията, направени наскоро с помощта на „възкресения“ телескоп „Кеплер“.
„Телескопът „Кеплер“ ни показа, че в нашата галактика присъстват около трилион планети, три пъти повече, отколкото звездите. Милиарди от тях приличат по размери на Земята и много от тях се намират в „зоната на живот“ – тази част от орбитата, където е възможно съществуването на течна вода.
Освен това съществуват милиарди други галактики, което говори за наличието на неизчислими възможности за зараждане и еволюция на разумни форми на живот“, казва ученият в своя доклад, чийто текст е публикуван на сайта на Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ).
Кеплериада
Вертхаймер е сигурен, че Вселената „гъмжи“ от примитивни форми на живот и че Слънчевата система не се явява нещо уникално и необикновено, което отново се потвърждава от наблюденията на „Кеплер“.
Тези открития забележително са повишили шансовете за успех на SETI и според неговите оценки извънземният разум може да бъде открит в близките двайсет години – в случай че финансирането на SETI значително бъде увеличено.
Астрономът от Бъркли залага големи надежди на пуерториканския телескоп „Аресибо“ и на проекта SETI@home, на който е куратор и автор. Според него новата програма за наблюдение и събиране на данни с помощта на „Аресибо“, за чиято реализация са необходими пари, ще позволи да се търси разумен живот в Космоса практически постоянно. Отчитайки свръхвисоката чувствителност на този телескоп, това в пъти ще повиши шансовете за откриване на братя по разум.
Ако Конгресът задели средства, то голяма част от тях ще отидат за спасение на телескопите „Ван Алън“ и GBT, които от 2011 година са заплашени от закриване, а също за построяването на нов изчислителен център. Той ще обработва данните от телескопите и ще ги разпределя по възлите на SETI@home, в качеството на които влизат компютри на обикновени граждани – доброволни помощници на НАСА.
Останалата част от парите може да отиде за нов проект на организацията – panchromatic SETI, чиято цел ще станат тридесет екзопланети край близки до нас звезди, открити наскоро с „Кеплер“ и други телескопи. В него ще вземат участие шест големи обсерватории от различни ъгълчета на Земята, работещи в оптичния, инфрачервения и радиодиапазона.
Комбинацията от мощностите на телескопите ще позволи на учените едновременно да следят милиарди канали за връзка, което многократно ще увеличи шансовете за откриването на извънземни.
По-нереалистично изглежда третото предложение на Вертхаймер – „прослушването“ на Космоса, в рамките на което учените ще се опитват да открият канали за предаване на данни между две екзопланети в момента, когато Земята се намира на права линия между тях. И отново в този случай на астрономите ще помогне „Кеплер“, позволяващ да се изчислят точните координати на такива планети и тяхното положение спрямо Земята.
Директорът на Изследователския център в Бъркли не споменава в своя доклад още една инициатива на организацията – Active SETI, която в началото на май предизвика редица претенции от страна на борците за „космическа“ сигурност на Земята. В рамките на този проект SETI действа на принципа „ако планината не иде при Мохамед“, изпращайки в Космоса сигнали, в които се съдържа информация за нашата планета.
Като цяло по-нататъшната съдба на тези проекти още не е ясна, ако се съди по реакциите на конгресмените на доклада на Вертхаймер и колегите му Сет Шостак от Института за търсене на извънземни цивилизации SETI в Маунтин Вю.
Както съобщава порталът The Wire, конгресмените на първо място се интересували от това, следва ли да се засекрети цялата събрана от SETI информация при откриване на извънземни, а също свързани ли са НЛО с извънземния живот и как оценяват учените псевдоисторическия сериал „Древните пришълци“.
Напълно е възможно 55-ият рожден ден на SETI, който е следващата година, да не донесе нова радост за Вертхаймер и колегите му.
Гледащи в небето
Проектът SETI се е зародил през 1960 г., когато американския астроном Франк Дрейк започнал сериозно да следи за радиосигнали, постъпващи от тези региони на небето, където се намират Тау Кит и Епсилон Еридан – звезди, смятани в средата на ХХ век за главни кандидати за ролята на родина на извънземните.
По същото време се появили две „стълби“ за търсене на извънземни цивилизации, които определят живота на SETI и сега – формулата на Дрейк и парадоксът на Ферми. Първият от тях представлява уравнение, което позволява да се оцени броят на цивилизациите в галактиката, а вторият е интерпретация на формулата на Енрико Ферми, „баща“ на американската ядрена бомба.
Прекалено големият брой извънземни цивилизации, който показва уравнението на Дрейк, го накарал да се замисли защо досега не сме се срещнали с тях, което започнало да се нарича парадокс на Ферми.
До откриването на първите екзопланети астрономите смятали, че за този парадокс е виновна уникалността на Земята и Слънчевата система. В последните години, с откриването на все повече екзопланети от „Кеплер“ и други телескопи, подобни представи все повече започват да се подлагат на съмнение.
По подобен начин се разрушава и „въглеродният шовинизъм“ – представата за възможностите за съществуване само на такива форми на живот, които се състоят от органични молекули на базата на въглерод.
Практически от самото зараждане на SETI главни инструменти за търсене на извънземен живот били мощни радиотелескопи, приемащи сигнали от Космоса. Първият от тях бил телескопът „Голямо ухо“, построен от университета на Охайо през 1963 година, а днес главни космически „уши“ на SETI са три радиообсерватории – телескопът „Ван Алън“ в Ню Мексико, телескопът „Грийн Банк“ в Западна Вирджиния и пуерториканският „Аресибо“.
Първите два от тях са заети с търсене на извънземни цивилизации денонощно, а „Аресибо“ участва в тези проекти само частично, което може да се промени при увеличаване на финансирането на SETI.
За всичките 54 години работа астрономите на SETI не са успели да открият еднозначни следи от извънземни цивилизации. Вярно, за тази роля претендира така нареченият сигнал „Wow!“, уловен от „Голямото ухо“ през 1977 година. В следващите години астрономите не успели повторно да открият източника на този сигнал в съзвездие Стрелец, което накарало учените да го смятат за отразени радиовълни от Земята от парче космически боклук.
Освен това в 70-те години на миналия век SETI се опитал да се свърже с извънземни цивилизации, изпращайки в Космоса послание с дължина 1679 бита с информация за Земята. Тази крачка на американските учени предизвикала още по-бурна реакция.
Днес участниците в SETI възлагат големи надежди на „колективния разум“ на човечеството. От 1995 година Даниел Вертхаймер и колегите му от университета в Бъркли са организирали един от най-първите проекти по разпределяне на изчисленията – SETI@home, използващ ресурсите на домашни и други компютри за търсене на следи от извънземни в сигналите от Космоса.
В последните пет години SETI заедно с други космически отрасли на Съединените щати преживява далеч не добри времена. През март 2011 година Калифорнийският университет в Бъркли прекрати финансирането на телескопа „Ван Алън“ и само неочакваната спонсорска помощ от Франклин Антонио, основател на компанията Qualcomm, спаси „космическото ухо“ на Земята от закриване.
Очевидно ярката реч на Вертхаймер и Шостак и техните смели заявления в Конгреса са един от отчаяните опити да се привлече вниманието на обществото към проблема за прекратяването на всички инициативи по търсене на извънземен живот.
