Необичайната привързаност предимно към растителната храна е помогнала на кроманьонците да победят в конкурентната борба неандерталците, гъвкаво променящи своята храна в зависимост от средата на обитание, се казва в статия, публикувана в сп. PLoS One.
„Нашите предци никога не са променяли своята диета кардинално и винаги са оставяли в нея значителен дял за растителната храна. За да поддържат такъв режим на хранене през цялото време, се е налагало да създават оръдия на труда и методи за извличане на енергия от храната във всяка обстановка“, казва Сайрин Ел Заатари (Sireen El Zaatari) от университета на Тюбинген (Германия).
Ел Заатари и колегите ѝ стигнали до такъв извод, изучавайки следи от увреждания върху зъбите на кроманьонци и неандерталци, живели в различни части на Европа, Азия и Африка в последните 500 000 години.
Както обясняват учените, храненето на човека много силно се отразява на неговите зъби. По-конкретно храната оставя характерни драскотини по емайла, по които може да се разбере дали притежателят на съответните зъби е ял растителна или месна храна, а частици от храна често засядат във вътрешността на зъбния камък, което позволява на учените още по-добре да се запознаят с „палеодиеата“.
Зъб на кроманьонец и драскотини по неговия емайл. © Sireen El Zaatari et al. / PLOS ONE 2016
Като изучили „модели“ от подобни драскотини върху зъбите на неандерталци и кроманьонци, живели в различно време и различни екосистеми, учените се опитали да разберат, как се е променяла тяхната диета при изменения на климата или миграции. В помощ на изследователите бил фактът, че подобни увреждания върху емайла отразяват последните няколко месеца от живота на техния притежател, а не целия му живот.
Анализът на пукнатини по зъбите на неандерталци разкрил необичайния характер на тяхната диета. Оказало се, че „първите жители на Европа“ са били истински „приспособенци“ – тяхната диета гъвкаво се е променяла заедно със средата на обитание, в която те са живели. Например неандерталците, живели в гори и степи, са се хранили основно с меко месо, а при преселване в горите са започнали да ядат и ядки, корени и друга твърда растителна храна.
Сред кроманьонците не се наблюдавало нищо подобно – рисунъкът на драскотините по техния емайл бил еднакъв и за тези, живеещи в горите, и за нашите предци от древните гори на Европа.
Парадоксално той се е променял не под действието на климата или основната среда на обитание, а заедно с промяната на оръдията на труда. Това означава, че прехраната на нашите предци на първо място е зависела не от природните ресурси, а от качеството на оръдията на труда, които са им помагали да добиват и обработват храната.
Както смятат учените, подобна странна зависимост е възникнала поради това, че кроманьонците и техните предци са се хранили предимно с растителна храна, която е била достатъчно на територията на топла Африка и значително по-малко – в студена Европа.
Това ги е накарало да разработват нови методи за добив на храна, което в крайна сметка им е помогнало да победят неандерталците в конкурентната борба.
