Анализ на образци от планински породи от различни ъгълчета на Земята – от Австралия и Зимбабве до Западна Вирджиния (САЩ), е позволил да се направи предположението, че късна тежка бомбардировка, случила се преди 4,1–3,8 млрд. години, е изиграла ключова роля в осигуряването на необходимите изходни материали за бъдещия земен живот. Тогава върху Земята се стоварили десетки хиляди масивни тела, оставили след себе си множество кратери.
Според изследователите, ръководени от геолога Матю Пасек от университета в Южна Флорида, сред тях е имало множество метеорити, които са донесли на Земята фосфор, толкова необходим за живите организми от земен тип.
Днес основна част от фосфора на Земята се съдържа във фосфатите, относително слаборазтворими и не прекалено активни в химично отношение съединения.
Съвременната теория за произхода на живота на Земята предполага, че той е базиран не на ДНК, а на РНК организми. Но дълго време беше неясно как именно тези относително прости РНК организми са получили фосфор в състава си без сложните механизми по неговия добив от фосфатите.
Породи, по-стари от 3,5 млрд. години, показват следи от фосфити, докато по-късните – основно фосфати.
© M.Pasek et al.
Според екипа на Пасек метеоритните фосфиди при взаимодействие с водата, която още тогава, смятат учените, е покривала голяма част от Земята, са се образували фосфити – форма на фосфорни съединения, лесна за усвояване от РНК организмите. Според Пасек именно затова днес не наблюдаваме „нови форми на живот” – за това няма условия във вид на достъпен фосфор.
В изводите си за недостъпността до фосфор в лесен за усвояване вид в епохата след късната бомбардировка учените се основават на това, че само в образци, по-стари от 3,5 млрд. години те са срещнали фосфити в значителни количества, докато в по-късни необходими за възникването на живот елементи фосфорът е бил представен във вид на фосфати.
Източник: Вашингтонски университет
