Ледовете на Титан са два пъти по-дебели, отколкото се смяташе досега. Хауърд Зебкер, геофизик от Станфордския университет в САЩ, е представил собствен анализ на данни от радарно изследване на повърхността на Титан, проведено от сондата „Касини” (Cassini) след 2004 г. Той комбинирал тази информация с наскоро появили се гравиметрични данни за този спътник на Сатурн, ученият получил цифри, свидетелстващи за значително недооценяване на ледената покривка на Титан.
Според съвременните представи спътникът има ядро от каменист материал и лед. Над него се намира значителен по размери подповърхностен океан, затоплян от разпада на радиоактивните елементи в ядрото и покрит с ледена обвивка, която не позволява на топлината на океана да се разсейва в Космоса. Съпоставяйки данните по изменението на въртенето на Титан в зависимост от изменението на дистанцията от него до другите тела в системата на Сатурн, ученият стигнал до извода, че ядрото на спътника има диаметър над 4000 км, океанът е дълбок 225–300 км, а слоят лед е 200 км. Предишните оценки сочеха цифра 100 км.
Новата оценка на дебелината на леда намеква за по-малка топлина, отделяна от разпада на радиоактивни елементи, и за по-голямата роля на приливното взаимодействие със Сатурн за поддържане във вътрешността на Титан на незамръзващ воден океан.
Което е особено неочаквано, изследователят настоява за по-малка дебелина на ледовете на полюсите на Титан – например с 3 до 6 км. Разликата се определя от голямото влияние на приливното взаимодействие със Сатурн именно на полюсите на Титан.
Новите данни силно усложняват обсъжданото пробиване на ледената покривка на Титан и изследването на неговия океан.
Съобщението за изследването е направено на 3 декември на конференцията на Американското геофизическо общество.
Източник: Станфордски университет
