Сондата „Нови хоризонти“ е открила гигантски каменни грамади с височина три километра на повърхността на Плутон, недалеч от долната част на „сърцето“ на Плутон. Тяхното съществуване сочи за геоложка активност на най-голямата планета джудже, казва Джон Спенсър от научния екип на мисията.
„Ледът е прекалено мек, за да формира толкова високи и големи образувания. Смятаме, че това е младо геоложко формирование. Виждали сме такива структури на луните на планетите гиганти и ги смятаме за следи от приливни сили, породени от привличането на газовите гиганти. Плутон показа, че геоложката активност може да протича и без тяхно участие“, отбелязва ученият.
© NASA/APL/SwRI
По думите му, освен откритието на планини и следи от геоложка активност учените са присвоили неформално име на „сърцето“ на Плутон. Сега то носи названието „региона Томбо“, в чест на първооткривателя на планетата джудже – Клайд Томбо.
Мордор на Харон
Сондата „Нови хоризонти“ предаде на Земята първите снимки на Харон и тъмната ивица – „Мордор“, който се оказва покрит с тънък слой от черен прах. Това може да са следи от геоложка активност в неговите недра, казва Кейти Олкинсън от научния екип на сондата.
„Доста дълго смятахме, че Харон се явява типична луна и сравнително мъртва и древна повърхност, покрита с кратери. Реалността просто ни отнесе покрива“, допълва геологът.
По думите ѝ повърхността на Харон се оказала покрита с голямо количество много големи и сравнително млади структури – на северния полюс е разположен истински планински Мордор от сагата „Властелинът на пръстените“, а на екватора и в източната част на планетата има каньони с дълбочина до 9 километра, което се явява много голяма цифра за толкова малка планета.
© NASA/JHUAPL/SWRI
Тънкият тъмен слой прах, покриващ Мордор, е главната загадка за астрономите. Това може да са следи от процеси в изчезващата атмосфера на Харон, следи от удари на астероиди или дори следи от гоеложка активност в неговите недра. За отговор на този въпрос ще бъдат необходими данните от уреда Ralph, които още не са предадени на Земята.
В полза на съществуващата геоложка активност в недрата на Харон говори това, че в централната част на снимката практически липсват кратери, което не би трябвало да е така, ако „лодкарят“ на Плутон беше мъртъв като Луната.
Хидра – воден свят
Повърхността на един от спътниците на Плутон – Хидра, се оказа необичайно блестяща, което говори, че почти цялата луна се състои от залежи воден лед, казва Уилям Грънди, един от ръководителите на мисията „Нови хоризонти“. 
Първите снимки на Хидра – един от неголемите спътници на Плутон, показали, че тази Луна притежава неправилна форма – тя е дълга 46 км и широка 30 км, което я прави едновременно подобна на картоф и на кометата Чурюмов-Герасименко, която сега се изучава от сондата „Розета“.
Съдейки по много високото албедо (отражателна способност) – около 40% от повърхността на Хидра практически изцяло се състоят от воден лед и други форми на замразена материя.
