Луната наистина е рожба на сблъсък на Земята с Тея

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Hagai Perets
© Hagai Perets
Антония Михайлова

 От древни времена учените се замислят как се е появила Луната.

Един от най-големите спътници в Слънчевата система, твърдели изследователите, може да е привлечен от гравитационното поле на Земята или да се е формирал от протопланетния диск по същия начин, както и нашата планета.

Но основната и общоприета хипотеза гласи, че някога небесно тяло с размерите на Марс се е врязало в Земята и в резултат от нея се е откъснал отломък, който се превърнал в Луната.

Теорията, според която Луната някога е била част от Земята, е формулирана още през 70-те години на ХХ век и оттогава нееднократно е критикувана и опровергавана.

Учените забелязали, че съставът на лунния грунт е сходен с химията на земната мантия, и затова предположили, че нашият естествен спътник се е формирал от същия материал в резултат на космически сблъсък с друго небесно тяло – смята се, че това е била хипотетичната планета Тея.

По-късно компютърно моделиране показало, че повечето лунни породи трябва да са донесени от повърхността на Тея, а не от мантията на Земята. Тогава планетолозите решили, че съставът на мантията на нашата планета трябва да е подобен. И все пак изчисленията показали, че много малко обекти от ранната Слънчева система са съответствали на този критерий.

През 2007 година учените представили основно опровержение на главната теория за формирането на Луната. Планетолозите установили, че повечето обекти, врязващи се в Земята, като метеорити и астероиди, имат състав, различен от този, който се наблюдава в мантията на нашата планета, и различни пропорции на изотопите на кислорода.

Компютърно моделиране показало, че само 1% от големите обекти в ранната Слънчева система съответстват на критериите, необходими за потвърждение на основната хипотеза за формирането на Луната.

В рамките на ново изследване Алесандра Мастробуоно-Батисти (Alessandra Mastrobuono-Battisti) и Хагай Перец (Hagai Perets) от Израелския технологичен институт в Хайфа съвместно с колеги от Лабораторията по астрофизика в Бордо (Франция) доказали, че обектите, които биха могли да формират Луната, са много повече, отколкото се смятало по-рано.

Изследователите отново използвали компютърно моделиране. Те решили да изяснят как изпълнената с неголеми небесни тела и протопланети Слънчева система е могла да се превърне в нещо такова, каквото наблюдаваме днес.

Моделирането показало, че от хиляда до две хиляди протопланети, които са се намирали във вътрешната част на Слънчевата система, може да са довели до формирането на три или четири скалисти небесни тела.

„В хода на нашето изследване открихме, че планетата и тялото ударник може наистина да са много подобни по състав. Моделирането показа, че от 20 до 40% от такива двойки, съществували в зората на Слънчевата система, може да се породи спътник, подобен на Луната“, разказва водещият автор на изследването д-р Мастробуоно-Батисти.

Резултатите са публикувани в изданието Nature.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори