Лъкът и стрелите завинаги променили обществото

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Преди няколко години биолозите от Нюйоркския университет в Стоуни Брук Пол Бингъм и Джоана Соуза разработили „хипотезата на социалната принуда”. В книгатаСмърт от разстояние и раждането на Вселената на човека(2009) те се опитали да си представят какво се е случило, когато са се появили лъкът и стрелите, позволяващи да се стреля по-далече и по-точно, отколкото с копие.

Двамата смятат, че нововъведението не просто е било техническа революция, а е довело към продължителен социален преврат – по-ефективното оръжие е опростило проблема с принудата към сътрудничество с несговорчиви индивиди.

В резултат социалните групи нараствали по размери и по-рядко се сблъсквали заради това, че едно или друго семейство не било съгласно с мнението на другите и тръгвало накъдето му видят очите. Оттук груповите ценности заставали по-горе от семейните. Естествено, в случаи на въоръжени конфликти голямата група имала повече преимущества в сравнение с малката. А колкото по-голямо е обществото от хора, толкова по-сложна е вътрешната му организация, и т.н.

Излиза, че именно лъкът и стрелите са направили човека такъв, какъвто го познаваме днес. И все пак теория може да измисли всеки. Какви са доказателствата?

Археологът Джон Блиц и студентът му Ерик Порт от университета в Алабама разгледали данните от разкопките в източната част на Северна Америка и намерили доказателства.

Според тях лъкът и стрелите са се появили в долината на река Охайо около IV век: в този период на смяна на големите накрайници идват по-малки. Но усложнение на социалните структури в резултат не е настъпило. Събитията са се развивали по съвсем друг начин.

Тази епоха е отбелязана с крах на културата Хоупуел – широко разгърнати мрежи на сътрудничещи си една с друга общини, които периодично се събирали в религиозни центрове с монументална архитектура за извършване на общи обреди.

Може да изглежда, че теорията за социална принуда е довела до по-дълъг живот.

Не, казват Блиц и Порт. Според тях появата на лъка е повишила ефективността на ловците единаци, толкова, че повече не им е било необходимо да се кооперират с други заради преследването на по-голяма плячка. Щом изчезнал стимулът да се събират всички заедно, Хоупуелското общество се разпаднало.

Но с това историята не свършва. След фаталната криза на Хоупуелската традиция последвало, колкото и да е странно, нарастване на населението и по цялата дължина на Охайо като гъби след дъжд изникнали нови села. След известно време те започнали да враждуват едно с друго.

Около 600 г. в Източна Северна Америка се появили по-сложни накрайници за стрели, които бързо сменили старите. След това имало още по-силен демографски бум, нараснало количеството големи селища.

Тези селища били заобиколени от огради или ровове и в човешките кости, лежащи по тези места, археолозите често откриват нови накрайници. Лъкът и стрелите се използвали като военно, а не като оръжие за ловуване.

Блиц и Порт заключават, че новите социални роли, които се появили във връзка с необходимостта да се защитава селището, са положили началото на усложнената обществена организация. Кулминацията на този процес е възникването на места като Кахокия в щата Илинойс начело с „големи вождове”, които управлявали целия окръг.

Излиза, че Бингъм и Соуз са прави за дългосрочното влияние на техническия прогрес върху всички аспекти на социалния живот.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Evolutionary Anthropology.

Източник: Columbus Dispatch

Категории на статиите:
Синя луна

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори