Океан от магма, който се намира под повърхността на луната Йо, може би е обяснението за наличието на вулкани на „неправилни места“. Това би означавало, че под повърхността на спътника на Юпитер може да има и течна вода, която е основен фактор за наличието на живот. Според НАСА подобен тип луни са по-често срещани, отколкото се е смятало досега.
„Това е първият път, в който изследваме детайлно количеството и разпространението на топлината от подземни магмени океани на спътника Йо“, казва Робърт Тайлър (Robert Taylor) от Мерилендския университет и космическия център Годард на НАСА. „Открихме, че моделът ни за предсказване на приливите и отливите съвпада с моделите, които действително се наблюдават на повърхността на Йо.“
Йо е най-вътрешната от галилеевите луни. Тя е четвъртият най-голям спътник на Юпитер и има най-висока плътност от всички. Това е и едно от най-сухите места в Слънчевата система, там се намират и едни от най-активните вулкани. Екстремната геологична активност е резултат от триене, което се получава от множественото гравитационно привличане, идващо от Юпитер и другите 3 галилееви луни – Европа, Ганимед и Калисто, които са доста по-малки от планетата, но са и много по-близо до Йо. Вулканите са толкова големи, че могат да изхвърлят лава на 400 километра височина.
Тващар, видян от Нови хоризонти. NASA/JHU Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute
Преди се е смятало, че тази топлина взаимодейства с твърдо, но деформиращо се вещество – нещо като глина. Но учените сравнили моделите, като използвали горното предположение и открили, че така вулканите винаги били измествани с 30 до 60 градуса на изток. Моделът бил еднакъв за цялата лунна повърхност, а това означава, че има нещо повече от съвпадение.
„Трудно е да се обясни модела, който виждаме при толкова много вулкани – всички се движат в една посока ако използваме класическите модели, включващи твърди вещества“, казва Уейд Хенинг (Wade Henning) от Мерилендския университет и Годард (НАСА), който е и съавтор на изследването.
За да бъде разгадана мистерията, ще имаме нужда от ново обяснение, което включва пренос на топлина и динамика на течности.
„Течностите – най-вече „лепкавите“ (или вискозни) – могат да генерират топлина чрез фрикционно разсейване на енергия“, казва един от съавторите Кристофър Хамилтън (Christopher Hamilton) от Аризонския университет. Учените смятат, че океанският слой прилича на смес от разтопени и твърди скали. Тази смес е течна и се движи под влиянието на гравитацията. По време на това движение се получава триене между нея и околните твърди скали. „Тези процеси могат да бъдат изключително ефективни при някои определени обстоятелства, като така се създава резонанс, който увеличава още повече продуктивността на вулканите“, допълва Хамилтън.
Тази информация може да не се отнася само за Йо. Вече е потвърдено, че на Европа има подземен океан, а това поражда възможности за присъствие на живот на много луни.
„Мистерията е не как оцеляват подземните океани, а как може да изчезнат. Течните океани на Йо и на другите спътници може да се окажат доста по-често явление, отколкото сме смятали“, завършва Хамилтън.
